Три урока, които научихме от смъртта на Сириус Блек
Смъртта на Сириус Блек беше ужасен шок за всички фенове, когато през 2003 година излезе "Хари Потър и орденът на феникса". Защо трябваше да умре кръстникът на Хари Потър и какво искаше да ни каже Роулинг с това.
Пиша тази статия като отговор на въпроса на Живко: Защо според Вас авторката на поредицата "Хари Потър" е избрала един от най-близките хора на Хари да умре, а именно Сириус Блек от коварното заклинание за смърт използвано от смъртожадната Белатрикс Лестранж?
Пиша тази статия като отговор на въпроса на Живко: Защо според Вас авторката на поредицата "Хари Потър" е избрала един от най-близките хора на Хари да умре, а именно Сириус Блек от коварното заклинание за смърт използвано от смъртожадната Белатрикс Лестранж?
След като помислих по темата, стигнах до три важни урока, които писателката ни предаде в тази съдбовна глава.
1. Смелостта невинаги е добродетел
Не знам дали е редно да пиша това, след като толкова много от по-младите фенове се подразниха на статията на Радина Рейвънклоу, но ще рискувам - смелата постъпка не е равносилна на правилна постъпка.
Хари постъпи много смело, като се изправи срещу Ъмбридж, избяга от кентаврите, яхна тестрол и нахлу в министерството на магията, за да спасява Сириус, но ако не го беше направил, ако се беше вслушал в опитите на Хърмаяни да го вразуми, ако беше повярвал на Дъмбълдор, че Снейп е на тяхна страна, ако беше изчакал, ако беше помислил поне малко... Сириус щеше да е жив. В този случай вината, за смъртта на Сириус Блек лежи изцяло и само върху смелостта на Хари Потър.
Това е труден за преглъщане урок, защото в продължение на 7 книги ни беше натяквано, че смелостта е най-доброто качество на дома Грифиндор. Тук обаче разбираме, че ако Хари имаше качествата на който и да е от останалите домове (спокойствието на Хафълпаф, прагматизмa на Слидерин, интелектa на Рейвънклоу), Сириус щеше да живее.
Хари е виновен (и няма смисъл да се опитваме да смекчим тази вина) за пристигането на Сириус в министерството, но вината за успешното заклинание на Белатрикс си е на самия Сириус.
Той и Белатрикс остават последните хора, които се сражават в стаята на смъртта и по всичко изглежда, че по сила са равностойни. Но докато Белатрикс е решена да победи, Сириус сякаш се забавлява (и сигурно е така, след като прекара толкова време затворен). В един момент той решава да се присмее на Белатрикс и вещицата използва точно този миг невнимание, за да нанесе фаталния удар.
3. Накрая всички оставаме сами
Роулинг е признавала в интервюта, че умишлено е искала да лиши Хари от всяка бащина фигура в живота му, за да го остави накрая сам срещу злото. Момчето държи на Сириус, черпи сила от него и го чувства като баща, точно затова Роулинг го премахва.
Посланието тук е тежко и познавам възрастни хора, които отказват да го повярват и да го разберат - накрая всички ние ще загубим хората, които обичаме и които ни помагат. Накрая ще останем сами.
За Хари Сириус е сила, мъдрост и подкрепа. Смъртта му е важна за израстването на момчето и поредната стъпка в пътешествието, в края на което Хари Потър става Господар на смъртта.
Много тъжно. Защо Хари остана без никой до себе си? Да, сега разбрах. Но всичко можеше да бъде и по друг напин, не беше нужно Сириус да умира. А и той си беше бунтар, точно като Хари. Може би двамата щяха да са супер екип. А и с Рон и Хърмаяни... Но както и да е. Книгата е супер и така. Много умна статия.
ОтговорИзтриванеМоже би това няма общо със статията, обаче като препрочитах "Огненият бокал",видях е дни изречение, нещо от сорта на "..... всички от старата ни група :Нимфадора Тонкс, Мандъгъс Флетчър, АРАБАЕЛА ФИГ......."! Хари не е трябвало да се изненадва, а да си спомни този момент(като Хърмаяни, която помни всичко). Главата се казва" Пътищата се разделят".
ОтговорИзтриване