Дж. К. Роулинг за пола, половата идентичност и причините да говори открито (пълен превод на текста)

Текстът, чийто превод ще прочетете, беше написан и публикуван от Джоан Роулинг в личния ѝ сайт, за да обясни какви са причините да коментира темите за пола и половата идентичност в социалните мрежи. Опитахме се да го преведем колкото е възможно по-точно, за да може всеки да разбере какво през последните дни ѝ докара обвинения в трансфобия и вълна от негативни и агресивни коментари.
ВНИМАНИЕ: Текстът съдържа думи (особено една), които по принцип не бихме използвали, но тъй като Джоан Роулинг ги е използвала, сме ги оставили без цензура. Вярваме, че без значение в какво е обвинена една жена, тя никога не бива да бъде наричана с тези епитети, целящи да я унизят заради пола ѝ.


Не е лесно да напиша това есе, по причини, които скоро ще станат ясни, но знам, че е време да обясня позицията си по един токсичен въпрос. Пиша това, без да желая да правя ситуацията още по-токсична.

За тези от вас, които не знаят - миналия декември публикувах в Туитър подкрепата си за Мая Форстатър, данъчен специалист, който загуби работата си заради така наречените “трансфобски” туитове. Тя заведе дело в съд и поиска от съдията да определи дали философското виждане, че полът се определя от биологията, е защитен от закона. Съдия Тейлър отсъди, че не е.

Интересът ми към транс проблемите започна 2 години преди случая с Мая, през които следях отблизо дебатите по темата за половата идентичност. Срещала съм транс хора и съм прочела различни книги, блогове и статии от транс хора, специалисти по половете, интерсексуални хора, психолози, социални работници и доктори, и следях дебата, както онлайн, така и в традиционната медия. От една страна, интересът ми към тази тема беше професионален, защото пиша криминални романи, които се развиват в наше време, и един от персонажите е жена детектив на възраст, в която хората се интересуват от тези неща; тя самата е засегната от някои от проблемите. От друга страна, това есе е изключително лично и интимно, както обяснявам по-нататък.

През цялото време, в което проучвах и се информирах, обвинения и заплахи от транс активисти бълваха на страницата ми в Туитър. Това изначално започна от едно like-ване. Когато се заинтересувах от полова идентичност и въпросите на трансексуалността, започнах да си правя скрийншотове на коментарите, които ме заинтригуваха, като начин да си припомня какво да проуча по-късно. В един момент от разсеяност like-нах вместо да направя скрийншот. Това like-ване бе прието като доказателство, че съм на мнение, различно от тяхното, и започна един постоянен тормоз.

Месеци по-късно усложних своето случайно like-престъпление като започнах да следвам в Туитър Магдален Бърнс. Магдален беше изключително смела млада феминистка и лесбийка, която умираше от агресивен мозъчен тумор. Започнах да я следвам, защото исках да осъществя директен контакт с нея, което и успях да направя. Магдален твърдо вярваше във важността на биологичния пол и не приемаше, че лесбийките могат да бъдат наричани тесногръди заради това, че не са привлечени от транс жени с пениси. Въпреки това, транс активистите в Туитър навързаха нещата в главите си и нивото на обиди в социалните медии се повиши.

Споменавам всичко това само за да обясня, че знаех перфектно какво ще се случи, когато подкрепих Мая. Вече бях преминала през четири или пет вълни на негодувание срещу мен. Очаквах заплахите за насилие, очаквах да ми кажат, че буквално убивам транс хора с омразата си, да бъда наричана путка, кучка и, разбира се, да изгорят книгите ми, макар че един особено груб мъж ми каза, че ги е компостирал.

Това, което не очаквах след първоначалното негодувание, беше лавината от имейли и писма, които ме затрупаха, като по-голямата част от тях бяха положителни, благодарни и подкрепящи. Те идваха от добри, съпричастни и интелигентни хора, някои от тях работещи в области, занимаващи се с дисфория на пола и транс хора, всички дълбоко загрижени за начина, по който социално-политическата концепция влияе върху политиката, медицинската практика и безопасността. Те се притесняват от опасностите, които грозят младите хора, гей хората и от разпадането на правата на жените и момичетата. Преди всичко те се притесняват от атмосферата на страх, който не служи на никого и най-малко пък на транс младежите.

Отдръпнах се от Туитър в продължение на много месеци преди и след подкрепата ми за Мая, защото знаех, че това нямаше да подейства добре на душевното ми здраве. Върнах се само защото исках да споделя безплатна книга за деца по време на пандемията. Веднага активистите, които със сигурност са си вярвали, че са добри, мили и прогресивни хора, се вмъкнаха отново на стената ми в Туитър. Сметнаха за свое право да контролират речта ми, да ме обвиняват в омраза, да ме наричат с женомразки епитети, но най-вече (както всяка жена, която е замесена в този дебат, знае) - TERF.

Ако не сте запознати с термина (и защо да бъдете?) - ‘TERF’ е акроним, измислен от транс активистите, който означава “транс-изключващ радикален феминист”. На практика огромна и разнообразна група от жени в момента биват определяни като такива, а мнозинството от тях никога не са били радикални феминистки. Примерите за така наречените TERF варират от майка на хомосексуално дете, която се бои, че детето ѝ може да иска да се подложи на хирургическа интервенция, за да избегне хомофобски тормоз, до иначе напълно нефеминистично настроена възрастна дама, която се е заклела да не посещава повече магазина Marks & Spencer, където позволяват на мъже, идентифициращи се като жени, да използват женските пробни. Макар и да е иронично, радикалните феминисти дори не са “изключващи транс хората” - феминизмът на транс мъжете също попада в това определение, понеже последните са били родени жени.

Но обвиненията в радикален феминизъм и изключване на транс хората бяха достатъчни, за да изплашат много хора, институции и организации, на които преди това се възхищавах и които сега треперят пред детински изпълнения. “Ще ни нарекат трансфоби!”, “Ще кажат, че мразя транс хората!” А после какво, ще кажат, че имате бълхи? Казвам го като биологична жена - много хора на властимащи позиции наистина трябва да се сдобият с топки (което несъмнено е възможно в буквалния смисъл, поне според хората, които твърдят, че рибите-клоуни доказват, че хората не са дисморфен вид).

Защо тогава правя това? Защо говоря по въпроса? Защо не си проуча въпроса тихичко и с наведена глава?

Има пет причини, поради които новият трансактивизъм ме тревожи, и поради които реших да говоря.

Първо, имам благотворителен тръст, който се съсредоточава върху облекчаването на социалните лишения в Шотландия, с особен акцент върху жените и децата. Освен всичко останало, дружеството ми подкрепя проекти, насочени към жени затворници и към оцелели след домашно и сексуално насилие. Освен това финансирам и медицински проучвания върху множествената склероза - болест, която се проявява много различно при мъжете и при жените. За мен отдавна е ясно, че новият трансактивизъм влияе (или вероятно ще влияе, ако всичките му искания бъдат удовлетворени) значително върху много от каузите, които подкрепям, защото настоява легалните дефиниции за пол да бъдат премахнати и заменени с такива за полова идентичност.

Втората причина е, че като бивш учител и основател на благотворително дружество за деца, аз се интересувам както от образованието, така и от безопасността на децата. Както много други, и аз имам силни опасения относно ефекта, който движението за правата на транс хората има върху тези две сфери.

Третата причина е, че като често забраняван автор, се вълнувам от свободата на словото и съм я защитавала публично, дори що се отнася до Доналд Тръмп.

Четвъртата причина вече е наистина лична. Притеснявам се относно огромния бум в броя на младите жени, които желаят да сменят пола си, както и относно увеличаващата се бройка на тези, които, изглежда, се връщат към първоначалния си пол, понеже съжаляват за стъпките, които са предприели - стъпки, които в някои случаи са променили безвъзвратно телата им и са им отнели фертилитета. Някои разказват, че са решили да сменят пола си след като са осъзнали, че са привлечени от собствения си пол, и че промяната е била отчасти предизвикана от хомофобия в обществото или в семействата им.

Повечето хора вероятно не знаят (аз самата не знаех преди да започна да проучвам въпроса в дълбочина), че до преди десет години мнозинството от хора, желаещи да сменят пола си, са били мъже. Това съотношение сега е обърнато. В Обединеното кралство има 4400% увеличение на броя момичетата, които са били насочени към медицинска намеса за смяна на пола. Момичетата с аутизъм представляват изключително висок процент от тази група.

Същият феномен се наблюдава и в САЩ. През 2018 г. американската психиатърка и изследовател Лиса Литман се захваща с проучването му. В интервю тя казва:

“В онлайн пространството родители описваха много необичайна тенденция при транссексуалното идентифициране, при която няколко приятели и дори цели приятелски групи заявяват своето транссексуално самоопределяне по едно и също време. Бих била небрежна, ако не взема под внимание социалната заразност и влиянието на връстниците като потенциални фактори. “

Литман споменава Tumblr, Reddit, Instagram и YouTube като допринасящи фактори за бързо настъпваща полова дисфория (Rapid Onset Gender Dysphoria), където тя вярва, че в сферата на транссексуалната идентификация “младежта следва мнението на социалния си кръг.”

Нейното проучване предизвика фурор. Тя беше обвинена в предразсъдъци и разпространение на подвеждаща информация за транссексуалните хора; тя бе изложена на цунами от оскърбления и целенасочена кампания за дискредитиране на личността и работата й. Научното списание свали публикацията й и повторно я прегледа преди да я преиздаде. И въпреки това кариерата й бе засегната, подобно на тази на Мая Форстатър. Лиса Литман се бе осмелила да оспори еднo от основните убеждения на транссексуалния активизъм, което гласи, че половото определяне на човека e вродено, както и сексуалната му ориентация. Активистите твърдяха, че никой не може да бъде склонен да стане транссексуален.

Аргументът на много от транс активистите в днешно време е, че ако не позволите на тийнейджър с полова дисфория да се подложи на хирургична интервенция, той ще се самоубие. В статия, в която обяснява защо е напуснал Tavistock (клиника на NHS за проблеми, свързани с половата идентичност в Англия), психиатърът Маркъс Еванс посочва, че твърденията, че децата ще се самоубият, ако не им бъде позволено да се подложат на хирургическа интервенция, “не съвпадат в по-голямата си част с които и да било устойчиви данни или проучвания в тази област. Също така не съвпадат и със случаите, на които аз съм попадал през натрупания ми през десетилетията опит като психотерапевт.”

Писанията на млади транс мъже ни запознават с една група от забележително чувствителни и интелигентни хора. Колкото повече от техните истории, свързани с половата дисфория, чета, с техните проникновени описания на тревожността, дисоциацията, хранителните разстройства, самонараняването и самоомразата, толкова повече се замислям дали ако се бях родила 30 години по-късно нямаше и аз да се опитам да се подложа на хирургическа интервенция. Изкушението да избягам от света на жените щеше да бъде твърде голямо. Като тийнейджърка се борих с остра форма на ОКР. Ако бях срещнала такова разбиране и съчувствие онлайн, каквото не срещнах в близкото си обкръжение, смятам, че може би щях да бъда склонна да се превърна в сина, който баща ми винаги открито беше заявявал, че предпочита да има.

Когато чета за теорията на половата идентичност, се сещам колко безполова се чувствах психически, когато бях млада. Сещам се за описанието, което Колет е дала на себе си - “умствен хермафродит”, както и думите на Симон дьо Бовоар: “Напълно естествено е една бъдеща жена да негодува срещу ограниченията, които са ѝ поставени заради пола ѝ. Въпросът не е защо тя трябва да ги отхвърли: проблемът по-скоро е да се разбере защо тя ги приема.”

Тъй като не съществуваше реална възможност за мен да стана мъж през 80-те години на 20-и век, трябваше книгите и музиката да ми помогнат да се справя както с психическите си проблеми, така и с превръщането в сексуален обект и критиките, заради които толкова много момичета започват да водят война със собствените си тела в тийнейджърските си години. За мой късмет открих своето собствено усещане за различност и моите колебания относно това какво е да си жена отразени в произведенията на писателки и музикантки. Те ме увериха, че въпреки всички изпитания, на които сексисткият свят подлага жените, не е грях не всичко да е цветя и рози за теб и да не си покорна в главата си; че не е грях да се чувстваш объркана, мрачна, сексуална или несексуална, несигурна в себе си и в същността си.

Бих искала да подчертая: зная, че хирургическата интервенция ще представлява решение за някои хора с полова дисфория, въпреки че също така ми е известно поради обстойни проучвания, че изследванията постоянно сочат, че между 60 и 90% от тийнейджърите с полова дисфория ще надраснат това разстройство. Хората ми казват непрекъснато “просто да се запозная с малко транс хора”. Познавам такива: освен няколко младежи, които са невероятни сладури, случайно познавам и една самоопределяща се като транссексуална жена, която е по-възрастна от мен и е страхотна. Въпреки че тя открито говори за миналия си живот като хомосексуален мъж, винаги ми е било трудно да гледам на нея като на нещо по-различно от жена и смятам, (и наистина се надявам) че тя е напълно доволна, че се е подложила на хирургическа интервенция. Тъй като е по-възрастна обаче, тя е преминала през дълъг и тежък процес на оценка, психотерапия и поетапна трансформация. Текущият бум на транс активизма настоява за отстраняване на почти всички строги системи, през които кандидатите за смяна на пола някога трябваше да преминават. Мъж, който не възнамерява да се подлага на интервенция и да приема хормони, сега може да се сдобие със Сертификат за признаване на половата идентичност и да бъде жена пред закона. Много хора не знаят за това.

В момента живеем във възможно най-женомразкия период, който някога съм преживявала. През 80-те си мислех, че на дъщерите ми, ако имам такива, ще им е много по-лесно да бъдат жени, отколкото за мен някога е било. Но покрай атаките срещу феминизма и пропитата с порно онлайн култура смятам, че животът на момичетата е станал значително по-труден. Никога преди жените не са били толкова омаловажавани и дехуманизирани, колкото сега. Като започнем от лидера на свободния свят, с неговата дълга история на сексуално насилие и изречените с гордост думи “може да ги хванете за путката”, преминем през движението на “принудително целомъдрените”, вилнеещи срещу жените, които им отказват секс, и стигнем до транс активистите, които твърдят, че TERF-ите имат нужда да бъдат пребити и след това преобразовани, забелязваме, че мъже от целия политически спектър изглежда са съгласни с едно: жените си просят проблемите. Навсякъде на жените им се казва да си затворят устата и да се кротнат, иначе...

Чела съм всички аргументи относно това, че женската същност не се крие в тялото с женски полови белези и твърденията, че биологичните жени нямат общи преживявания и намирам и тях за дълбоко женомразки и регресивни. Също така е ясно, че една от целите на отричането на важността на половете е заличаването на това, което някои изглежда считат за жестоко дискриминираща идея - идеята, че жените имат свои собствени биологични реалности или, също толкова заплашителна идея, че имат обединяващи реалности, които ги превръщат в обединена политическа класа. Стотиците имейли, които получих през последните няколко дни доказват, че това заличаване тревожи много други хора точно толкова, колкото и мен. Не е достатъчно жените да подкрепят транс хората. Жените трябва да приемат и да признаят, че не съществува никаква съществена разлика между тях самите и транс жените.

Но, както много жени преди мен са казвали - “да си жена” не е костюм. “Да си жена” не е идея в главата на мъжа. “Да си жена” не е да мислиш в розово, да харесваш Джими Чууз или някоя от другите подобни сексистки идеи, които в момента се смятат за прогресивни. Още повече - “приобщаващият” език, който нарича хората от женски пол “менструиращи” и “хора с вулви” се струва на много жени дехуманизиращ и омаловажаващ. Разбирам защо транс активистите приемат този език за подходящ и дори учтив, но за тези от нас, които сме били обект на унизителни обиди от агресивни мъже, не е неутрален, а враждебен и отчуждаващ.

Което води до петата причина да съм дълбоко притеснена за последствията от съвременния транс активизъм.

В публичната сфера съм от над двадесет години, но никога не съм говорила открито за факта, че и аз бях жертва на насилие и сексуален тормоз. Не защото се срамувам от миналото си, а защото все още е травмиращо за мен да се връщам към тези спомени. Също така исках да предпазя дъщеря си от първия ми брак. Не исках да споделям историята ни еднолично, защото тя е също толкова нейна, колкото и моя. Преди време обаче я попитах как би се чувствала, ако направя публична тази част от живота ми и получих нейната подкрепа.

Споделям тези неща сега, не в опит да прося съчувствие, а в знак на съпричастност с огромния брой жени, които имат истории, подобни на моята. Жени, които са обвинявани в тесногръдие, защото имат притеснения относно помещения (съблекални, тоалетни и други), определени за един пол.

Въпреки трудностите, успях да избягам от първия си брак, който беше изпълнен с насилие. Сега съм омъжена за истински добър и принципен мъж, който ме кара да се чувствам в безопасност по начин, който не съм очаквала да се чувствам и след милион години. Белезите, оставени от насилието и сексуалния тормоз обаче не изчезват - независимо колко си обичан или колко пари имаш. Постоянното ми нервно подскачане се е превърнало в семейна шега (дори аз го намирам за смешно), но се моля дъщерите ми никога да не се стряскат от неочакван шум или появата на човек зад тях, без да чуят прииждащите му стъпки, по същите причини като мен.

Ако можете да влезете в главата ми, докато чета за транс жена, починала от ръцете на насилствен мъж, ще разберете как се чувствам и ще откриете солидарност и съпричастие. Ужасът, който тези транс жени трябва да са изпитали в последните си секунди живот, ми е дълбоко познат. Аз също съм имала моменти на ослепяващ страх, осъзнавайки, че единствената причина да съм все още жива е оскъдният самоконтрол на нападателя ми.

Вярвам, че повечето транс хора не само не представляват заплаха за другите, а напротив - те са уязвими поради причините, които изложих до момента. Транс хората се нуждаят и заслужават защита. Също като жените, при тях е най-голяма вероятността да бъдат убити от сексуалните си партньори. Транс жените, които работят в секс индустрията, особено цветнокожите, са в най-голям риск. Като всички жертви на насилие и сексуален тормоз, които познавам, аз също не изпитвам нищо друго освен емпатия и състрадание към транс жените, подложени на насилие от мъже.

Затова искам транс жените да бъдат в безопасност. В същото време, не искам родените като биологични момичета и жени да бъдат по-малко в безопасност. Когато оставиш вратите на обществените тоалетни и съблекалните отворени за всеки мъж, който вярва или чувства, че е жена (и както казах, сертификати за полова идентичност се раздават без никаква нужда от операция или хормони), тогава оставяш вратите отворени за всеки мъж, който иска да влезе вътре. Това е простата истина.

В събота сутринта прочетох, че шотландското правителство продължава напред с противоречивите планове относно половата идентичност, които на практика означават, че е достатъчно за един мъж да каже, че е жена, за да стане такава. Нека използвам една модерна думичка - бях “тригърната”. Повалена от безмилостните нападки на транс активисти в социалните мрежи, когато бях там само за да дам обратна връзка на деца за рисунките, които са направили за книгата ми по време на карантината, прекарах повечето от деня на едно много мрачно място в главата ми. Постоянно ми се въртяха спомени от преди 30 години, когато бях сериозно сексуално насилена. Случи се във време и място, когато бях уязвима и този мъж се възползва от възможността. Не мога да го забравя и ми беше трудно да сдържа гнева и разочарованието си за начина, по който правителството лекомислено си играе с безопасността на жени и момичета.

Една късна вечер, докато разглеждах рисунките на деца преди лягане, забравих за първото правило на Туитър (никога не очаквай дълбокомислен разговор) и реагирах на изказване, което използваше унизителен език по отношение на жените. Изказах се за важността на биологичния пол и плащам цената за това и до сега. Бях наречена трансфоб, путка, кучка, TERF, заслужавах да бъда отритната, пребита и мъртва. “Ти си Волдемор” ми каза един човек, очевидно смятайки, че това е единственият език, който разбирам.

За мен ще бъде по-лесно да използвам одобрените в Туитър тагове, (защото е ясно, че транс правата са човешки права и животът на транс хората е важен) да се присъединя към просветените и да отразя праведната им светлина. Комформизмът носи усещане за щастие, утеха и безопасност. Симон дьо Бовоар също така е написала: “... със сигурност е по-удобно да живееш в сляпо робство, отколкото да се бориш за свобода; мъртвите, също, се чувстват по-добре на земята от живите.”

Огромен брой жени се страхуват от транс активистите - и то с добра причина; знам това, защото много от тях се свързаха с мен, за да разкажат историите си. Те се страхуват от публичност, насилие и се боят да не загубят работата си.

Но колкото и да са неприятни атаките към мен, отказвам да наведа глава пред кауза, която нанася очевидни щети, като се опитва да изтрие думата “жена” от политическите и биологическите класификации и предоставя прикритие за сексуални хищници. Заставам до смелите мъже и жени, хомосексуални, хетеросексуални, транссексуални, които държат на свободата на словото и мисълта, и на правата и безопасността на някои от най-уязвимите членове на нашето общество: хомосексуални деца, уязвими тийнейджъри и жени, които разчитат на и желаят да запазят своите еднополови пространства. Проучвания показват, че тези жени са мнозинство; с изключение на онези, които са били достатъчно привилегировани или са имали късмета да не срещат мъжка агресия или сексуални атаки, и които не са си направили труда да проучат темата и да разберат колко често тези неща се случват.

Едно от нещата, които ми дават надежда, е, че жените, които могат да протестират са се организирали и го правят, заедно с много свестни мъже и транссексуални хора. Политическите партии, които целят да успокоят най-гръмогласните в този дебат, игнорират тревогите на жените относно тяхната безопасност. В Обединеното кралство жените се съюзяват, без значение от политическата им принадлежност, защото са разтревожени от унищожението на трудно постигнати права и са жертви на широко разпространено сплашване. Нито една от жените, които мислят критично за понятието “пол”, не мразят транссексуалните: точно обратното. Много от тях са се заинтересували от тази дискусия от съпричастност към младите транссексуални и изпитват огромна симпатия към възрастните транссексуални, които просто искат нормален живот, но срещат обвинения в активизъм, който всъщност не подкрепят. Най-ироничното е, че всеки опит да се заглушават жени с определението TERF притиска все повече от тях да се присъединят към радикалния феминизъм, много повече отколкото сме видели през последните десетилетия.

Накрая искам да кажа следното. Не написах това есе с надеждата, че някой жив ще ме оплаче, ни най-малко. Аз имам невероятен късмет; аз съм оцеляла, а не жертва. Говорих за миналото си, защото като всяко човешко същество на тази планета, и аз имам комплексно минало, което формира страховете, интересите и мненията ми. Никога не забравям за тази сложна душевност, когато създавам литературен персонаж и определено не я забравям, когато става дума за транссексуалните хора.

Единственото, което искам, е същата емпатия и същото разбиране да се насочат към милионите жени, чието единствено престъпление е, че искат тревогите им да бъдат чути, без заплахи и насилие.
Джоан Роулинг

Коментари

Хари Потър събития и турнири

Абонирайте се за новини, коментари и теории по email:

Популярни публикации от този блог

Петимата най-лоши преподаватели на Хари Потър

Честит рожден ден, Джоан Роулинг! Честит рожден ден, Хари Потър!

Творчески турнир №5: Произведение 5

12-те най-силни жени в Хари Потър

Бънти, Тезей и кои други персонажи със сигурност ще се завърнат във "Фантастични животни 3"

Кориците на "Хари Потър" по света

Защо "Фантастични животни 3" не ме радва, а ме плаши

Прокълнатото дете и още 6 начина да се върнем в Хогуортс

Pottermore: Дурмщранг

Корицата на сценария за Престъпленията на Гринделвалд