Едно среднощно мислоизлияние от Хриси Тонкс (по темата за Роулинг и трансфобията)

(Публикуваме този текст на Хриси Тонкс, за да дадем още гледни точки по проблема с коментарите на Роулинг и реакцията на транс активистите.)

23.34 ч. – Попадам на три нови статии по темата „Светът срещу Роулинг“
23.56 ч. – Искам да кажа толкова много, да оспоря половината твърдения и от двете страни и да си налея бира.
00.05 ч. - Сипах си бира, запалих цигара и отворих празен word файл.
Аз не съм трансфоб. До преди седмица за мен това означаваше да съм окей хората да си сменят пола и да се чувстват добре в тялото си (простичко, нали?) 

Да, ама не!

В последните дни бях залята от информация (къде търсейки я, къде – не) кое е трансфобско - защо, как и колко. Научих и нова думичка (аз не съм просто жена – аз съм cis жена, което малко ми звучи като болестно състояние, но го приемам – само и само да няма обидени).

Най-важното нещо, в което се убедих обаче е, че няма значение кой какво казва, а кой и как го преразказва. 

Да започенем от туийта на Джо, който започна тази лавина от помия. Няма да го цитирам, защото съм сигурна, че ако четете това и на вас ви е отпечатан вече в мозъка – онзи с менструиращите хора. Не знам колко от вас са отворили статията, чието име тя коментира, но аз я отворих... и побеснях! Побеснях, защото статията засяга проблем, който е общ както за биологичните момичета и жени, така и за транс мъжете и gender non-binary people, които менструират. Използва се това словосъчетание, защото става въпрос само и единствено за този аспект от живота на жената – менструацията. Става въпрос за липсата на елементарни хигиенни условия за милиони менструиращи човешки същества, които нямат достъп до дамски превръзки, тампони, менструални чашки, а на места дори топла вода и сапун. 

Има три причини да избеснея:

1) Тази статия, която цели да помогне с много сериозен проблем, става предтекст за абсурдно джавкане в интернет
2) Изборът на заглавие е умопомрачително лош. Личната ми първоначална реакция беше същата като на Роулинг (и много други след това) „как така ще свеждат съществуването ми до менструация!?“
3) Роулинг или не е прочела статията преди да отправи небезизвестния си коментар, или я е прочела, но е избрала да се заяде за малоумното заглавие въпреки това.

Да обобщя наблюдението си до момента: имаме проблем, който реално застрашава живота на милиони момичета, жени и транс хора, които менструират; този проблем не е рекламиран адекватно; в следствие на това, от една седмица спорим какво прави една жена „ЖЕНА“, а тези милиони момичета, жени и транс хора, които менструират продължават да си се мъчат, и да умират от липсата на неща, които за нас (джавкащите в интернет) са неразделна част от редовната стока в кварталното магазинче (въпреки пандемията)

До тук добре, а?

Въпросният недомислен туийт беше последван от, с риск да се повторя, лавина от помия. От хора наричащи Роулинг трансфоб, през TERF(още една нова думичка за мен), кучка, путка и за финал Ъмбридж/Волдемор.

„Битката за Хогуортс“

Отново се стигна до въпроса – мразим ли „Хари Потър“, ако не сме съгласни с конкретно мнение на Джоан Роулинг?

Множество актьори от филмите за Хари Потър изразиха подкрепата си към транс общността, която се почувства обидена, а медиите не пропуснаха да обявят всеки такъв коментар за „атака срещу Роулинг“. Всъщност най-дългите и агрументирани съдържат много важни ключови думи, които за съжаление не се цитират достатъчно: „с изказването си не заставам срещу Джо“ (Дан) и „не смятам, че Twitter е мястото за този всеобхващащ разговор“ (Евана) Жалко е, че в момента трудно се намира пълният текст на Евана Линч, защото за мен беше брилянтен.

Това, което най-много ме изуми в коментарите беше повтарящото се изречение – „транс жените са жени“. Супер! Това е прекрасно! Къде обаче Роулинг казва обратното, че да е необходимо да правим това уточнение!? Отговорът – никъде.

И за да не ме обвините в пристрастност – Роулинг прави поредица от туийтове, в които повтаря по различен начин (наясно сме, че има доста богат речник) думите „полът съществува и е биологичен факт“. Отново – супер! Това е прекрасно! Никой (или поне аз не намерих такъв) не оспорва съществуването на биологичния пол (мъжки и женски).

Фактът, че има хора, които не се идентифицират с биологичния си пол или се идентифицират и с двата (което е напълно окей), не променя и факта, че съществуват два пола – мъжки и женски.

Есето на Роулинг

Участвах в превода на дългия текст, който Джо написа няколко дни след лавината от помия (аз, за разлика от нея, явно нямам толкова богат речник). Въпреки че мнението ми за някои от опорните точки в него се промени постфактум, не съжалявам, че го направих. Свободата на словото трябва да бъде неприкосновено право на всеки. Невъзможно е да се постигне компромис без комуникация. А едно сплотено и приемащо общество се гради върху компромиси. Няма как иначе всички да са доволни. Нека бъдем реалисти – няма как всички да са доволни... Но поне можем да бъдем малко по-разбиращи един към друг и да се научим да живеем в поня някакво подобие на хармония.

Няма да изпадам в подробен разбор на есето ѝ, защото не това е целта на този текст. Ще обобщя, че това, което тя прави е да изрази притеснение конкретни аспекти от равнопоставянето на транс жените и биологичните жени (което по никакъв начин не е отричане на това, че транс жените са жени). Притеснения, които далеч не са неоснователни. Всяка драстична промяна в социалната обстановка трябва да бъде правена смислено, обосновано и с ясни правила. И определено не в Twitter…(отново препратка към Евана Линч „смятам, че е безотговорно да се обсъжда толкова чувствителна тема в Twitter, чрез разпокъсани мисли, и ми се иска Джо да не го прави“).

Признавам си, че съм все още изключително объркана от случващото се и не съм напълно наясно кой, защо и на кого е обиден (разбрах, че много хора са обидени на Роулинг, но все още ми е трудно да разбера защо до такава степен). Със сигурност прочетох повече за транссексуалността в последната седмица, отколкото когато и да било. Определено се чувсвах по-добре, когато просто знаех, че съм окей с транс хората и не ми беше нужно повече.

Апелът ми към вас

Основна реплика на доста от хората „срещу Роулинг“ е „ходи се образовай малко“. Това не е правилният подход. По-голямата част от обществото ни няма да иска да се „образова“ само. Не защото са зли изверзи, които искат транс хората да страдат, а защото темата е много далечна за тях. Учителят ми по химия така и не успя да ме накара да се интересувам от предмета му с пасивно-агресивното си отношение и вярата, че нямам желание да уча. Това не означава, че химията не съществува, че не е наука от огромно значениея, или че я мразя (добре де, може и да я мразя, но се надявам разбирате какво имам предвид).

И за финал искам да си представите истинските трансфоби - онези, които наистина смятат, че да си транс е някакво мозъчно разстройство, което те прави нечовек и мястото ти е в лудницата, за да те „излекуват“ с електрошок; онези, които изпитват удоволствие от това да малтретират LGBTQ обществото – вербално или физически; онези, които най-вероятно четат лавината от помия (да, трябваше да го кажа още веднъж), с която интернет пространството продължава да бъде заливано и се радват, че работата им е свършена точно от хората, които мразят.

Спрете омразата и нека се върнем към любовта!

02.36 ч. – Написах ли всичко? Дали някой ще го прочете до край?
Правилно ли използвах думата „жена“!? 

02.44 ч. – отивам за сладолед...

Бъдете повече Хафълпаф,

Хриси Тонкс