Селестина Уорбек, любимата певица на Моли Уизли и поколения други магьосници е изпълнителката на неостаряващия хит "Котел, пълен с жарка силна любов".
Любопитни факти за Селестина Уорбек
Родена на 18-и август 1917 година в Уелс от майка мъгълка и баща магьосник.
Наследява таланта от майка си, която е актриса.
През 1928-а е приета в "Хогуортс" и е разпределена в Грифиндор.
Певицата е е най-известна с това, че изпълнява хитовете си с хор от пеещи баншита.
През 2003 г. е разследвана от министерството на магията за нарушаване на Указа за секретност, след като е поканила на сцената мъгъл, попаднал по случайност на концерта ѝ.
Макар да е в много напреднала възраст, според мъгълските стандарти, Селестина продължава да е активна и остава любимата изпълнителка на почти всички вещици - и млади и стари.
Най-популярните песни на Селестина Уорбек
Котел, пълен с жарка силна любов (A Cauldron Full of Hot, Strong Love)
Омагьоса ти сърцето ми и си го взе (You Charmed the Heart Right Out of Me)
Удряйте по блъджъра, момчета, и дайте тука куофъла (Beat Back Those Bludgers, Boys, and Chuck That Quaffle Here) - химн на куидичния отбор Пъдълмиър юнайтед
Открадна котела ми, но няма да вземеш сърцето ми (You Stole My Cauldron But You Can't Have My Heart)
Луна Лъвгуд, родена на 13 февруари през 1981 година, е един от най-интересните и странни персонажи в Хари Потър. Дори в свят, който е пълен с чудеса и фантастични създания, Луна успява да остане най-необикновена от всички.
Нека днес си припомним няколко неща за Луна, които може да сте забравили или пък никога да не сте знаели. По-голямата част от тази информация е от сайта Pottermore.
1. Коя е майката на Луна Лъвгуд?
Роулинг ни разкри, че майката на Луна е вещицата Пандора Лъвгуд, която е била любител на експериментите. За съжаление именно един от тези експерименти струва живота ѝ.
Луна става свидетел на инцидента и по тази причина е способна да види тестролите в забранената гора.
2. Къде живее семейство Лъвгуд?
Луна и баща ѝ са съседи на семейство Уизли. Живеят в покрайнините на Отъри Сейнт Кечпоул.
3. Какво работи бащата на Луна?
Вероятно това е информацията, която ще е изненада за най-малко хора. Бащата на Луна, разбира се, е главният редактор на списание "Дрънкало".
Спис…
Очакваме скоро да излезе версията на "Фантастични животни: Престъпленията на Гринделвалд" за домашно гледане. Това означава, че ще имаме възможност да видим отпадналите сцени от филма.
Една от тези сцени излезе и вече може да я гледаме:
Всъщност магьосническият бал, на който присъства Лита, беше едно от първите неща, които видяхме в тийзър трейлъра. После бяхме много изненадани, когато сцената не се появи в завършената версия на филма.
Някои фенове на Луна, сред които и аз, смятаха, че е възможно главният герой на книгата да се събере с чудатото момиче от Рейвънклоу, докато четяха петата книга. Очевидно сред тях е и Хавин Юнсал, която ми зададе следния въпрос: Какво щеше да стане, ако Луна и Хари бяха заедно?
Всъщност, макар да изглежда, че между двамата се появява нещо, връзка между Хари Потър и Луна Лъвгуд щеше да е разочароваща и неприятна за двамата. Те са много различни характери - Луна е отворена за неизвестното и любопитна, Хари не проявява интерес и ентусиазъм към нищо, което не застрашава неговия живот или този на приятелите му.
Ако по някаква причина двамата се бяха събрали, Хари Потър щеше да се умори от приказки за наргъли и нагънатороги шнорхелоподобни квакльовци, както и от това, че Луна няма ни най-малък интерес към куидича.
От своя страна, Луна нямаше да се умори от Хари и щеше да продължи да е каквато е, но съществува и минималната възможност да се беше променила, което е възможно най-лошия развой…
Денят на Свети Валентин, подобно за Хелоуин и Коледа, също се празнува от магьосниците. За разлика от другите два празника обаче, Роулинг е обърнала внимание на този само два пъти. Нито един от тях не е много приятен за Хари.
За пръв път Хари се сблъсква с този празник когато е във втори курс. Инициатор е преподавателят по Защита срещу черните изкуства Гилдрой Локхарт.
Локхарт е привърженик на празника и Роулинг разказва в Pottermore, че веднъж, когато е бил в училище, Локхарт сам си е изпратил 800 картички.
Инициативата му в Хогуортс среща успех най-вече сред момичетата. Хари получава поздрав. Ние никога не научаваме кой е авторът на стихотворението, което Хари е принуден да изслуша пред почти цялото училище, но нямаме съмнение, че е било от Джини Уизли.
За втори път на Хари му е припомнено, че има такъв празник, когато е в пети курс и излиза с Чо Чан. Тогава почти пропуска шанса си да я покани. На Свети Валентин двамата сядат да пият кафе в сладкарницата на мадам Пудифут, която Хар…
(От мъгълофобите: Всички разкази се публикуват без редакция! Организаторите на турнира смятат, че това е задължение на авторите.)
Събуждам се и оплетена в одеалото си и червения балдахин, падам от леглото. Нещото, което ме събуди бе сова. Или по-точно шума, който издаваше, докато се опитваше да влети през прозореца ми. Отворих го, а красивата птица ме клъвна по пръста.
- Добре, добре... Извинявай, аАриадна!
След като совата ми отиде да се сърди, аз се облякох и докато вадех книга за най-известните куидични отбори на България, се спънах в пакет, опакован в сребриста хартия. Взех го и прочетох картичката на него. „Весела Коледа”. Само това и нищо друго.
След малко се сетих за Ариадна. Взех и нейното писмо. То даде отговор на повечето ми въпроси. Беше от брат ми. Проверих писмото за тайници. Естествено има. Въздъхвам и прочитам червената бележка със златни букви „ Здравей!
За съжаление, нямам добри новини. Нашите все още са в неизвестност. Знаеш, че м…
Реших да възродя Творческия турнир от ранните дни на клуба и вече получих първите Хари Потър разкази. И макар отдавна да мечтаех да го направя, а и самият аз да съм писал не един или два фенфикшъна, не бих казал, че отношението ми към тях е изцяло положително.
Пиша тази публикация в отговор на въпроса на Росен Куманов за отношението ми към фенфикшъните, в които се правят всевъзможни и невъзможни романтични комбинации между героите.
3 причини да харесвам фенфикшъните по "Хари Потър" Позволяват ни да се връщаме в света на Хари Потър
Фенфикшъните ни дават възможност не само да се върнем в света на магьосниците, описан от Джоан Роулинг, но и да бъдем част от него и да дадем своя принос в изграждането му.
Има толкова много места, които не сме виждали и може би никога няма да видим (като института "Дурмщранг") в романите за Хари Потър, така че фенфикшъните може да ни помогнат това да се случи. Отговарят на въпроси от "Хари Потър"
В Хари Потър останаха много тайн…
Произведение 4 Писъци в нощта
от Я. Янков (От мъгълофобите: Всички разкази се публикуват без редакция! Организаторите на турнира смятат, че това е задължение на авторите.)
Непреодолима и чудовищна сила изби входната врата от пантите и я запрати в празнично украсеният коридор. Разхвърчаха се коледни лампички. Елените нарисувани по стените се разбягаха лудешки, а един дебел старец който стоеше при тях, запищя и си закри очите с длани.
Трима мъже с черни наметала и свирепи лица нахълтаха в къщата. В ръцете си държаха магьоснически пръчки. Мъжът който беше най-отпред и предвождаше останалите имаше белег от черно проклятие на бузата си и половината му лице беше увиснало.
Една врата се отвори припряно и в коридора срещу тях се озова пълен и оплешивяващ магьосник по халат. В лявата си ръка стискаше пръчка. Беше уплашен.
— _КРУЦИО!_ — изрева водачът и от устата му се разхвърчаха пръски слюнка.
Другите двама започнаха да надават одобрителен рев, когато дебелакът се срина на земята и запищя. Рит…
Произведение 7
от Мина Грейнджър (От мъгълофобите: Всички разкази се публикуват без редакция! Организаторите на турнира смятат, че това е задължение на авторите.)
Тъмнината беше погълнала нощта и от време на време поглеждаше през заскреженото, светещо прозорче на общата стая на Грифиндор. Вътре беше топло и уютно, защото огънят пращеше в камината и аромат на канела се носеше навсякъде.
Единствени Хари, Рон и Хърмаяни бяха останали до толкова късно на нощта преди Бъдни вечер да допишат есето си от дванадесет страници по трансфигурация. Хърмаяни, разбира се, беше готова още от преди три дни, но понеже Рон нямаше никаква представа как да опише в дванадесет страници това как ябълката се превръща в куофъл, тя му диктуваше дума по дума, това което тя беше написала, но с леки разлики.
Хари седеше отвеян на най-близкото до огъня кресло и долавяше някой друг факт от това, което Хърмаяни говореше. За него времето минаваше толкова бавно и мъчително, а единственото, което му се въртеше в главата…
Произведение 5 Само полъх и парченце нощ
От Т. (От мъгълофобите: Всички разкази се публикуват без редакция! Организаторите на турнира смятат, че това е задължение на авторите.)
Двамата седнаха на пода на стаята, скръстили крака. Тя – обвзета от нетърпение, той – загледан в щастливото й личице, топлота заливаше сърцето му. Беше обещал отдавна, но чак сега държеше в ръцете си предметът, който да сбъдне мечтата й. Надяваше се само, че той няма да има нищо против, или че поне ще му прости бързо.
Махна с магическата си пръчка и светлините угаснаха. С още едно движение се появиха свещички, чиито малки пламъчета леко се поклащаха във въздуха – тя се засмя, а детското й личице пламтеше от очакване. Беше вечер. Всички освен тях двамата отдавна спяха, селцето беше притихнало, горещият летен ден се беше претопил в топла нощ, и лек ветрец носеше на гърба си нечутите нашепвания, идващи от малкото гробище до църквичката.
Между тях, на пода на стаята, стоеше някакъв предмет, обвит с парче плат. Беш…
Произведение 6 Вместо репи
от Дъдли Върнанов Дърслиев (От мъгълофобите: Всички разкази се публикуват без редакция! Организаторите на турнира смятат, че това е задължение на авторите.)
Наближаваше Коледа, но за пръв път от 11 години атмосферата на привит Драйв не беше празнична. Татко Върнън се беше отпуснал във фотьойла с чаша чай, която мама Петуния му беше направила, а той собственоръчно беше "подсилил" с малко от кехлибарената течност от най-горния рафт в кухнята.
За татко Върнън Коледа беше специален ден. Това беше онзи прекрасен ден, в който можеше да демонстрира пред семейството си защо работи толкова усърдно цяла година. Сутринта на Коледа, когато малкият Дъделинчо отваряше коледните си подаръци и навсякъде хвърчеше хартия, беше най-щастливата в годината. Татко Върнън засипваше сина си с играчки, любов, сладкиши и пари. И знаеше, че няма на света по-обичано дете от неговото. Дори и да не му благодареше.
На жена си пък подаряваше всички онези неща, от които тя се нуждае…
Хей, тя е почти набор на Баба Лили!
ОтговорИзтриване