Мистериите в Хари Потър: Времето
Време е да обърна внимание на третата голяма мистерия в Хари Потър - времето.
Ако ви е интересно, може да видите какви написах за смъртта и за любовта.
Времето е огромна мистерия и за мъгълите - от векове религията, философията и науката се борят с тази концепция. Едно обаче изглежда сигурно - веднъж случи ли се нещо, то не може да бъде поправено. Времето върви само в една посока.
Не знам доколко магьосниците са изследвали връзката между времето и пространството, но със сигурност са стигнали по-далеч от мъгълите по отношения на необратимостта на нещата.
До неотдавна в отдел мистерии се пазеше колекция от вълшебни уреди, които могат да изпратят човек назад с часове, месеци и дори години, но те бяха разрушени по време на битката в министерството през 1996 година.
Според мен е излишно да търсим научно обяснение за начина, по който функционират пътуванията във времето в романите на Джоан Роулинг, защото не мисля, че тя е отделила толкова внимание на въпроса.
В Pottermore сама призна, че докато е писала третата книга е подходила лекомислено и е открила, че времевъртенето създава повече проблеми на писателя, отколкото разрешава и затова се е погрижила да стане ясно, че повече времевърти няма.
Все пак можем да изведем няколко правила, които очевидно важат в "Хари Потър".
Миналото не иска да бъде променяно
Това е идея, която и Стивън Кинг използва в романите си. Пътуването във времето е възможно, но някаква по-висша сила се опитва да предотврати всякакви промени на събитията. Ако някой трябва да умре по един начин, но бъде спасен, ще умре по подобен начин малко след това.
В Хари Потър виждаме как Хари и Хърмаяни отиват да спасят Сириус и Бъкбийк, но истината е, че те вече са спасени. Двамата приятели само повтарят това, което вече са щели да направят.
В променянето на времето няма логика
Много обичам истории тип "Ефектът на пеперудата", в които промяната дори на нещо незначително в миналото, води до промяна на големи неща в бъдещето. Очевидно обаче времевъртите на Роулинг не работят по този начин.
Пътуванията във времето водят до някои свръхестествени, а не логични аномалии.
Например, при трагичното пътешествие във времето на Елойз Минтъмбъл до 15 век, около 25 души са изчезнали в настоящето, сякаш никога не са се раждали, но очевидно съвременниците им са ги помнели, щом са разбрали за липсата им. Има и други аномалии, най-сериозната от които е било това, че денят, след нейното завръщане е продължил 60 часа, докато денят два дни по-късно е продължил само 4 часа.
Това пак ми напомня на виждането за пътуването във времето на Стъвън Кинг. В романа "22 ноември 1963" заради осуетения опит за убийство на Кенеди, самата същност на реалността започва да се руши.
Такъв тип истории сигурно лазят по нервите на всички фенове на научната фантастика, но всъщност самата идея за магията предполага, че тя се подчинява на правила и логика, която не разбираме напълно.
Моята теория за произхода на времевъртите е, че подобно на арката с воала, Даровете на смъртта и мислоема на Дъмбълдор, те идват от едно далечно минало, когато магическите експерименти не са били толкова ограничени от етичните норми, създадени от Международната конфедерация на магьосниците.
Ако ви е интересно, може да видите какви написах за смъртта и за любовта.
Времето е огромна мистерия и за мъгълите - от векове религията, философията и науката се борят с тази концепция. Едно обаче изглежда сигурно - веднъж случи ли се нещо, то не може да бъде поправено. Времето върви само в една посока.
Не знам доколко магьосниците са изследвали връзката между времето и пространството, но със сигурност са стигнали по-далеч от мъгълите по отношения на необратимостта на нещата.
До неотдавна в отдел мистерии се пазеше колекция от вълшебни уреди, които могат да изпратят човек назад с часове, месеци и дори години, но те бяха разрушени по време на битката в министерството през 1996 година.
Стаята на времето в отдел "Мистерии" |
Според мен е излишно да търсим научно обяснение за начина, по който функционират пътуванията във времето в романите на Джоан Роулинг, защото не мисля, че тя е отделила толкова внимание на въпроса.
В Pottermore сама призна, че докато е писала третата книга е подходила лекомислено и е открила, че времевъртенето създава повече проблеми на писателя, отколкото разрешава и затова се е погрижила да стане ясно, че повече времевърти няма.
Все пак можем да изведем няколко правила, които очевидно важат в "Хари Потър".
Миналото не иска да бъде променяно
Това е идея, която и Стивън Кинг използва в романите си. Пътуването във времето е възможно, но някаква по-висша сила се опитва да предотврати всякакви промени на събитията. Ако някой трябва да умре по един начин, но бъде спасен, ще умре по подобен начин малко след това.
В Хари Потър виждаме как Хари и Хърмаяни отиват да спасят Сириус и Бъкбийк, но истината е, че те вече са спасени. Двамата приятели само повтарят това, което вече са щели да направят.
В променянето на времето няма логика
Много обичам истории тип "Ефектът на пеперудата", в които промяната дори на нещо незначително в миналото, води до промяна на големи неща в бъдещето. Очевидно обаче времевъртите на Роулинг не работят по този начин.
Пътуванията във времето водят до някои свръхестествени, а не логични аномалии.
Например, при трагичното пътешествие във времето на Елойз Минтъмбъл до 15 век, около 25 души са изчезнали в настоящето, сякаш никога не са се раждали, но очевидно съвременниците им са ги помнели, щом са разбрали за липсата им. Има и други аномалии, най-сериозната от които е било това, че денят, след нейното завръщане е продължил 60 часа, докато денят два дни по-късно е продължил само 4 часа.
Това пак ми напомня на виждането за пътуването във времето на Стъвън Кинг. В романа "22 ноември 1963" заради осуетения опит за убийство на Кенеди, самата същност на реалността започва да се руши.
Такъв тип истории сигурно лазят по нервите на всички фенове на научната фантастика, но всъщност самата идея за магията предполага, че тя се подчинява на правила и логика, която не разбираме напълно.
Моята теория за произхода на времевъртите е, че подобно на арката с воала, Даровете на смъртта и мислоема на Дъмбълдор, те идват от едно далечно минало, когато магическите експерименти не са били толкова ограничени от етичните норми, създадени от Международната конфедерация на магьосниците.
Коментари
Публикуване на коментар