Подходящ ли е Сириус Блек за бащина фигура в живота на Хари
Историята в "Хари Потър" ни разказва за едно момче, което цял живот търси заместници на родителите си, умрели когато е бил едва на една годинка. През цялата книга Хари се вглежда в едно или в друго семейство, търсейки своето място в света, докато накрая не се помирява с мъртвите си родители в една сърцераздирателна сцена в Забранената гора, след което създава свое собствено семейство.
И докато сравнително бързо намира заместничка на майка си в лицето на госпожа Уизли, търсенето на бащина фигура е доста по-трудно и в крайна сметка неуспешно (в което има логика, защото в крайна сметка самият Хари приема ролята на идеализирания си баща за своите деца).
Във втората глава на Хари Потър и огненият бокал Джоан Роулинг ни показва това търсене.
Докато се чуди на кого да разкаже за болката в белега си, след като отхвърля семейство Дърсли, първо се сеща за Албус Дъмбълдор. Хари обаче не знае как да се обърне към Дъмбълдор. Той буквално не знае къде се намира директорът (макар ясно да е казано, че това няма значение за совата му).
Дъмбълдор е човекът, който може да даде най-добър съвет на Хари и който реално може да направи нещо, ако опасността е истинска. Но Дъмбълдор остава далечен и непознат за Хари, колкото и да му вярва момчето.
Вторият вариант е господин Уизли - бащата на Рон, който е умен и добродушен и който винаги е готов да помогне на Хари. Но Артър Уизли далеч не е толкова мъдър, колкото Дъмбълдор.
Господин Уизли е бащата, към когото Хари би се обърнал с проблем, но не очаква, че ще получи адекватен отговор.
Комбинация от двамата Хари вижда в Сириус Блек, който му е достатъчно близък, за да го попита за всичко и достатъчно изпатил, за да може да се разчита на опита му. Освен всичко друго, Сириус е и най-добрият приятел на Джеймс, което още повече сближава образите на двамата в съзнанието на момчето.
Тъжното е, че Сириус, колкото и да му се иска на Хари да намери баща в негово лице, е абсолютно неспособен да приеме тази роля. Това си проличава още в същата книга, когато, в резултат на писмото, Сириус се върна в страната, в която е издирван престъпник №1 и в крайна сметка Хари се притесняваше повече за него, отколкото Сириус за кръщелника си.
Сириус търси в лицето на Хари само образа на Джеймс и в следващите книги това проличава още по-ясно.
И според мен това е най-тъжното в отношенията между Хари и Сириус - човекът, когото Хари смята за най-подходящ за заместник на баща му, се оказва и един от най-неподходящите.
И докато сравнително бързо намира заместничка на майка си в лицето на госпожа Уизли, търсенето на бащина фигура е доста по-трудно и в крайна сметка неуспешно (в което има логика, защото в крайна сметка самият Хари приема ролята на идеализирания си баща за своите деца).
Във втората глава на Хари Потър и огненият бокал Джоан Роулинг ни показва това търсене.
Докато се чуди на кого да разкаже за болката в белега си, след като отхвърля семейство Дърсли, първо се сеща за Албус Дъмбълдор. Хари обаче не знае как да се обърне към Дъмбълдор. Той буквално не знае къде се намира директорът (макар ясно да е казано, че това няма значение за совата му).
Дъмбълдор е човекът, който може да даде най-добър съвет на Хари и който реално може да направи нещо, ако опасността е истинска. Но Дъмбълдор остава далечен и непознат за Хари, колкото и да му вярва момчето.
Вторият вариант е господин Уизли - бащата на Рон, който е умен и добродушен и който винаги е готов да помогне на Хари. Но Артър Уизли далеч не е толкова мъдър, колкото Дъмбълдор.
Господин Уизли е бащата, към когото Хари би се обърнал с проблем, но не очаква, че ще получи адекватен отговор.
Комбинация от двамата Хари вижда в Сириус Блек, който му е достатъчно близък, за да го попита за всичко и достатъчно изпатил, за да може да се разчита на опита му. Освен всичко друго, Сириус е и най-добрият приятел на Джеймс, което още повече сближава образите на двамата в съзнанието на момчето.
Тъжното е, че Сириус, колкото и да му се иска на Хари да намери баща в негово лице, е абсолютно неспособен да приеме тази роля. Това си проличава още в същата книга, когато, в резултат на писмото, Сириус се върна в страната, в която е издирван престъпник №1 и в крайна сметка Хари се притесняваше повече за него, отколкото Сириус за кръщелника си.
Сириус търси в лицето на Хари само образа на Джеймс и в следващите книги това проличава още по-ясно.
И според мен това е най-тъжното в отношенията между Хари и Сириус - човекът, когото Хари смята за най-подходящ за заместник на баща му, се оказва и един от най-неподходящите.
Според мен и Ремус Лупин до някъде е бащина фигура в живота на Хари.
ОтговорИзтриванеАз не съм съгласна с това което казвате за Сириус. Той изопщо не търси джеимс в хари
ОтговорИзтриванеДа
ОтговорИзтриване