Ремус Лупин - герой или страхливец

Дали Снейп е герой или не, феновете спорят от 10 години. Но при Лупин всичко изглежда ясно - той е един от най-добрите, смели и доблестни хора, с които Хари някога се е срещал. Но и той съвсем не е перфектен.

За мен Лупин е особено важен, защото именно неговата трагична история ме направи истински фен на "Хари Потър". След като прочетох Хари Потър и затворникът от Азкабан, дълго време не можех да се отърся от тягостното чувство, което остави разказът за разбитото приятелство между създателите на Хитроумната карта.
Още повече заобичах книгата, когато четейки "Хари Потър и даровете на смъртта", осъзнах, че Лупин има един много сериозен недостатък - страх го е да носи отговорност.

Това е загатнато още в третата част на книгата, когато разбираме, че през цялото време, докато всички, включително Лупин, са смятали Сириус за предател и убиец, преподавателят по Защита срещу черните изкуства е разполагал с изключително важна информация, която дори е можела да доведе до залавянето на беглеца - Сириус е зоомаг.
Лупин обаче се е страхувал да признае на Дъмбълдор, че е излъгал доверието му, когато е бил ученик и по този начин излъга доверието му втори път - защото съм убеден, че именно приятелството между Ремус и Сириус е била причината Дъмбълдор да го назначи.

Лупин винаги е търсил одобрението и насоките на двамата си по-силни приятели - Джеймс и Сириус. Дори в моментите, когато е смятал, че двамата грешат, Ремус е предпочитал да замълчи - пример за това е денят, в който двамата тормозят Снейп, а Лупин си чете учебника и се прави, че не вижда и не чува.
Когато пристига в Къщата на крясъците, убеден, че побъркан убиец се опитва да нарани Хари Потър, на Лупин са му необходими едва няколко секунди, преди да повярва на някогашния си приятел. Може би ще кажете, че Лупин е осъзнал грешката си, но ако продължите да четете ще видите, че в този момент той не разполага с цялата информация (даже казва, че знае само началото). Тоест, не е нормално толкова бързо да приема думите на Сириус за истина.
Когато истината е разкрита, Лупин е решен, като Сириус, да убие Петигрю, но една дума от Хари и Лупин променя мнението си, защото в Хари вижда образа на истинския лидер на тяхната група - Джеймс.

И ако в тази ситуация действията му са разбираеми предвид обстоятелствата, то в отношенията му с Нимфадора Тонкс няма как да го оправдаем.

Младата аврорка е влюбена в него и (типично по хафълпафски) не се свени да му каже какво мисли. Повече от година обаче той я отхвърля с различни доводи - твърде стар, твърдее беден, твърде върколак.
В крайна сметка обаче склонява да се оженят и за негов най-голям ужас тя му сервира "добрата новина", че чака дете. Вместо да се зарадва, вместо да се сближи още повече с Тонкс, Лупин опитва да избяга.

Може би ви се иска да кажете, че действията му съвсем не са действия на страхливец, защото той иска да се хвърли безразсъдно в битката. Има обаче различни видове страх и страхът на Лупин не е, че е обрекъл една жена на живот в лишения и е изложил едно дете на опасността да стане върколак (каквито благородни доводи изтъква), защото белята вече е сторена. Той се страхува да поеме отговорността за живота на тези двама души.

Ремус Лупин иска да бъде командван, иска някой да му каже иди там и там, направи това и това. Той директно си го казва на Хари: "И все пак мога да ти бъда полезен. Знаеш кой съм и какво е по силите ми. Мога да дойда с теб, за да те пазя. Не е нужно да ми казваш какво точно ще правиш."
Налага се Хари да прояви твърдост и, честно казано, искаше ми се да мога да поздравя Хари за начина, по който постъпи. Не съм му голям почитател и никога не бих го предпочел пред Лупин, но в тази ситуация постъпи много по-достойно от бившия си преподавател.

За съжаление именно това добро дело и това правилно решение, което в крайна сметка взе Лупин, стана причината за смъртта му. В Pottermore Роулинг разказва, че заради месеците, прекарани в криене, способността на Лупин да се дуелира е закърняла и в Битката за Хогуортс прави грешка, която дава възможност на Долохов да го убие с проклятието си.

И така, герой или страхливец е Лупин?
Не мисля, че едното изключва другото - Лупин не би се поколебал да се хвърли в която и да е битка, стига да смята, че е на правилната страна, но се страхува да носи отговорност за изборите си. Най-голяма смелост прояви тогава, когато избира да превъзмогне страха си и да застане до жена си и сина си. Едно решение, което го обрече на смърт, но и го направи истински герой.

Коментари

  1. Може би въпросът ми е малко тъп и е отговарял преди на него,но ми е интересно как Лупин възприема Хари. Бяхте казали ,че Сириус търси в него заместник на Джеймс. Докато Лупин според мен се опитва да се абстрахира макар и неуспешно от приликите с родителите му. И донякъде хем иска да е под ръководството на Хари ,хем не е готов да приеме да го ръководи"истински грифиндорец,, ,който си няма и на идея къде и с какво се захваща. И може би е донякъде облекчен ,че копието на Джеймс му отказва.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар