Как работи времевъртът в Хари Потър

Времевъртът ми е болна тема, защото през годините след Хари Потър и затворникът от Азкабан се появиха какви ли не странни теории и въпроси (като например защо Дъмбълдор не се върне назад във времето, за да убие Волдемор като дете), но най-лошото беше, когато Джак Торн написа един малоумен фенфикшън, под формата на пиеса, който стана най-продаваната книга за миналата година и най-продаваната пиеса за всички времена.


Лора Маркова беше поредният човек, който ми зададе въпроса: Защо Хърмаяни и Хари използваха времевърт, за да спасят Бъкбийк и Сириус, но не са го използвали, за да предотвратят смъртта на Лили и Джеймс?
Нека погледнем какво казва самата Роулинг, за да разберем по-добре как работят или не работят времевъртите.

В Pottermore Роулинг публикува кратък текст за времевъртите (препоръчвам на всички, които не виждат проблем в "Прокълнатото дете" да го прочетат) и в бележките към текста отбеляза, че е постъпила "твърде лекомислено", въвеждайки такъв тип магия в историята. Според нея наличието на средство за връщане на времето създава повече проблеми, отколкото решава, затова е включила сцената в "Хари Потър и орденът на феникса", в която ВСИЧКИ времевърти биват унищожени, "премахвайки възможността дори кратки периоди в бъдеще да бъдат преживявани отново".
Така че, всяка история, която се опитва да ни убеди, че някакви деца, по изключително глупава причина, са се върнали назад във времето, за да спасят Седрик Дигъри, не може да бъде приета сериозно.

Нека сега да обърнем внимание на историята с времевърта, която СЕ Е СЛУЧИЛА. Важно е, защото почти 20 години след публикуването на третата част от "Хари Потър", много хора все още не осъзнават, че Бъкбийк никога не е умирал, така че Хари и Хърмаяни не промениха миналото, а само направиха онова, което вече бяха направили.
Докато децата се отдалечават от колибата на Хагрид, те чуват гласовете зад себе си, а след това тъп удар от секирата на Макнеър. Хърмаяни решава, че екзекуторът е убил хипогрифа, но по-късно научаваме, че спорът е бил, защото Бъкбийк вече е липсвал, а звукът наистина е бил от секирата на Макнеър, но от удар в оградата.
В този момент Дъмбълдор не знае, че хипогрифът е бил спасен от Хари и Хърмаяни, а се държи така спокойно, за да даде на останалите да разберат, че няма да си направи труда да го издирва, разчитайки, че никой няма да се осмели да влезе в гората.
По-късно обаче се досеща, че животното е спасено от Хари и Хърмаяни и затова ги изпраща в миналото - той вече знае, че мисията им ще е успешна, поне в частта с Бъкбийк. Подобно на Хари, който знаеше, че може да създаде покровител, за Дъмбълдор Хари и Хърмаяни вече са спасили хипогрифа. Освен това той им казва да се върнат до определен час, като по този начин, само няколко мига, след като ги праща, той вече знае дали са се справили или не.

Отново в Pottermore Роулинг споделя историята на Елойз Минтъмбъл, след която експериментите с времевърти са били спрени. В края на 19 век Елойз се връща в далечната 1402 година.
От злощастното ѝ приключение научаваме две неща:

1. Промяната на миналото не създава алтернативна вселена
Много обичам истории тип "Ефектът на пеперудата", в които промяната дори на нещо незначително в миналото, води до промяна на големи неща в бъдещето. Очевидно обаче времевъртите на Роулинг не работят по този начин. Пътуванията във времето водят до някои аномалии.
Например, около 25 души са изчезнали в настоящето, сякаш никога не са се раждали, но очевидно съвременниците им са ги помнели, щом са разбрали за липсата им.
Има и други аномалии, най-сериозната от които е било това, че денят, след нейното завръщане е продължил 60 часа, докато денят два дни по-късно е продължил само 4 часа.

2. Прескачането напред във времето е невъзможно
Когато Хари и Хърмаяни се връщат 3 часа назад, те трябва да изживеят отново тези 3 часа и в момента на завръщането си в настоящето са 3 часа по-стари. Очевидно това не може да се избегне, защото Елойз завършва живота си малко след като е върната обратно, тъй като за съвсем кратко време тялото ѝ се състарява с 5 века и тя умира.

Тази информация отговаря на критиките на тези, които смятат, че е загуба на ресурс да се използва времевърта, за да може една ученичка да посещава повече часове. Излиза, че с решението си Макгонъгол, Дъмбълдор и министерството са поели огромен риск, но от друга страна кой друг би бил достатъчно отговорен да притежава времевърт, ако не Хърмаяни?

Коментари

Вижте последните:

Популярни публикации от този блог

Препратка към Хари Потър в роман на Стивън Кинг

Новият трейлър потвърди една популярна теория

Джоан Роулинг: Новите филми са за Дъмбълдор

Роулинг ни даде още информация за маледиктусите

За Ема Уотсън и какво значи да си феминист

Награда вместо наказание

Какво представлява Орденът на феникса

Кой е Том Фелтън от филмите за Хари Потър

Оливандър - какво (може би) не знаете за него

Общото между Куиръл, Снейп и Драко Малфой