Мислеше ли Локхарт, че може да оправи счупената ръка на Хари

Сигурно и вие като мен сте се питали защо Локхарт говори и прави всички тези неща, които само издават неспособността му да извърши това, които е описал в книгата си. Лично мен много ме тормозеше частта със счупената ръка на Хари в десета глава на Хари Потър и стаята на тайните, която препрочитаме днес. Ако Локхарт е знаел, че не може да заздрави костите на момчето, защо изобщо опита и се изложи така?
Този въпрос получи отговор преди няколко години, когато Роулинг публикува текст за Локхарт в Pottermore.

Оказва се, че колкото и да не ни се вярва, Локхарт не е слаб магьосник. Дори напротив - като ученик е бил доста талантлив. Проблемът е, че Локхарт никога не е искал да бъде един от най-добрите, а да е най-добрият от всички. Подробност, която не е изненадваща, защото това желание е характерно за повечето магьосници от Рейвънклоу. Разликата е, че Локхарт очевидно е имал и слидеринска страна, защото, след като открива, че не е толкова по-добър от всички останало, колкото му се иска да е, започва да търси лесния път и все по-често печели признанието на учители и ученици с измама.

След като завършва Хогуортс, Локхарт тръгва по света, за да краде постиженията на чуждестранни магьосници и да ги описва в книгите си. За да прикрие следите си се отдава на усъвършенстването на заклинанията за пренастройване на паметта (то не е само едно, както научихме от "Хари Потър и даровете на смъртта" и никак не е лесно за овладяване) и скоро става абсолютен специалист в тази сфера на магията. За съжаление обаче, спира да използва почти всички други заклинания и скоро способностите му закърняват.

Това ни води и до въпросната сцена във втората книга. Когато Локхарт обявява, че може да оправи ръката на Хари, той ВЯРВА, че може, защото вероятно е изучавал магията и някога наистина я е владеел. За лош късмет и за съжаление на Хари, преподавателят не е практикувал такъв вид магия от години и като резултат обърква заклинанията и вмести да заздрави костите в ръката ги премахва изцяло.

Това до голяма степен прави образа на Локхарт не толкова забавен, защото разбираме, че той не е просто самовлюбен лъжец, а човек със сериозни проблеми във възприемането на реалността.
Както писах преди време, Роулинг смята, че след като губи паметта си (и никога не я възстановява напълно), Локхарт е много по-щастлив.

Коментари