Как е защитен философският камък

Една от най-често срещаните критики към Хари Потър и философският камък е, че въпросният камък, който беше преместен от строго охраняван трезор в Гринготс, е така защитен, че три 11-12-годишни деца успяха да стигнат до него.
Според мен обаче има логично обяснение за това - Пухчо, дяволската примка, летящите ключове, гигантският шах, тролът и задачата с отварите не са единствените защити на камъка.

Декларация за доверие
Дъмбълдор не се нуждае от помощта на учителите, за да защити камъка, а за да следят учениците и останалия персонал и да му докладват, ако има нещо. Директорът подбира хора, за които е сигурен, че не са свързани с Волдемор - Снейп, на когото има пълно доверие (или по-скоро пълен контрол заради любовта му към Лили), Хагрид, който е твърде глупав, за да е лош, Макгонъгол, която вече се е борила срещу Волдемор (макар и не като член на Ордена, а като служител на министерството) и Куиръл, който е твърде млад, за да е бил последовател на Волдемор. Вероятно има някакви истории и за Флитуик и Спраут, които не знаем.
Като ги прави част от защитата на камъка, Дъмбълдор декларира доверието си към тези хора.

Истинските защити
Отвън замъкът е защитен с множество заклинания и магии. По-рано тази седмица обясних защо приятелите на Чарли Уизли успяват да влязат тайно. Именно тези магии са най-важната защита на камъка, защото в Хогуортс могат да влязат само тези, които Дъмбълдор позволи.

Ако обаче някой успее да проникне вътре, тогава вече ще се изправи срещу непосредствените защити на камъка, първата от които е Пухчо. Сериозна критика към защитите е, че са направени така, че да могат да бъдат преодолени (Снейп, например, оставя обяснение кое е правилното шише с отвара), но всъщност Пухчо е много сериозна защита - той е смъртоносен звяр, който е неуязвим за магии и има една единствена слабост, която е трудна за отгатване.
Ако все пак някой успее да мине покрай него, следват останалите 5 защити, които изискват различни знание и умения. Тяхната задача, според мен, е просто да забавят крадеца достатъчно, че да може Дъмбълдор да дойде. Знаем, че в магьосническия свят съществуват магии за засичане на натрапници, които действат като безшумна алармена система. Няма начин Дъмбълдор да не е приложил всички, които знае.
Така че, докато човек хване ключа или изиграе партията шах, Дъмбълдор вече ще е при него.

Най-истинската защита
Но ако крадецът успее да преодолее защитите и то достатъчно бързо, че да не бъде хванат от Дъмбълдор (защото съм сигурен, че могъщ магьосник като Волдемор може да мине през всичко по по-бърз начин и да не играе на шах, нито да гони летящите ключове с метла) идва една последна и най-силна защита - огледалото Еиналеж.

Тази защита очевидно е сложена в последните няколко месеца, когато Дъмбълдор осъзнава, че Куиръл се опитва да вземе камъка, но преди това със сигурност е имало нещо друго.
Магията на огледалото е такова, че дори най-могъщият магьосник ще се затрудни с нея. Всеки, който си е направил труда да стигне до камъка, със сигурност иска да го използва, но той ще дойде само при онзи, който иска да го има, за да го защити, но не и да се възползва от силите му - тоест Дъмбълдор. Огледалото ще забави всеки достатъчно, за да може Дъмбълдор да се намеси - доказателство е Куиръл, който отдавна е минал през всичко останало, но когато идва Хари, го заварва да се блещи пред огледалото.

И така, в крайна сметка излиза, че Хагрид е прав, когато казва, че Хогуортс е по-сигурно място от Гринготс, защото най-сериозната защита на камъка нe са заклинанията и магиите, нито загадките и съществата, а самият Албус Дъмбълдор - единственият човек, от когото Волдемор се е страхувал.

Коментари

  1. Имам един въпрос: Щом философският камък може да се появи само при този, който го желае истински, но без да го използва, то тогава Куиръл никога нямаше да го намери. Тогава имало ли е полза Хари да се появява изобщо там?

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар