Да гледате ли "Хари Потър и прокълнатото дете", когато започнат да играят пиесата отново
В началото на месеца с Радина Рейвънклоу най-после отидохме да гледаме постановката на "Хари Потър и прокълнатото дете" в Лондон. Това, което тогава не знаехме, но всъщност до известна степен подозирахме, беше, че сме едни от последните хора, които ще го видят преди театрите в почти целия свят да затворят врати заради коронавируса.
Феновете на "Хари Потър", които още не са гледали пиесата на Джак Торн, вероятно се делят на две групи - такива, които обичат сценария и нямат търпение да идат да видят пиесата на живо и такива, които го ненавиждат, но се чудят дали самото представление няма да е по-добро. Ако сте от първите, няма смисъл да четете повече. Щом нещо толкова безумно като "Прокълнатото дете" не ви е отблъснало, театралното шоу само ще направи отношението ви по-добро. За другите ще споделя впечатленията си, за да прецените дали бихте искали да отидете да го гледате, когато хората се престрашат да излизат и театрите отворят отново.
Какво очаквахте, че малоумните диалози и безсмислените разминавания с книгите някак по вълшебен начин ще станат по-малко дразнещи, като ги чуете от актьори? Ами, не. Дори самият Алън Рикман да възкръсне и да излезе на сцената, за да произнесе думите на създадения от Джак Торн Снейп: "Кажи на Албус Сивиръс Потър, че се гордея, че носи моето име!", не би могло да бъде по-малко ужасно.
А в случая определено нямаше някой от ранга на Алън Рикман. Може би ние не сме попаднали на добър актьорски състав, но някои от персонажите изглеждаха дори по-нелепо на сцената, отколкото в сценария. Хари например беше абсолютен истерик и напълно луд. Както можете да си представите, сцената,в която казва на сина си "Ще ми се да не ми беше син!", която трябваше да е шокираща, всъщност е просто глупава. Дори не беше смешно, както много от останалите "сериозни" сцени в това извращение.
Надявах се също така като видя пиесата на сцена да разбера някои от нещата, които ми бяха неясни, но дори това не се случи. В сценария четем, че Албус и Скорпиус оставят съобщение на одеялцето на Хари Потър, когато е още бебе, за да го прочете 40 години по-късно. От това не се разбира как са успели да се доберат до одеялото. Бях сигурен, че в постановката няма как да остане така. Пиесата вече се играе от три години, все някой трябва да се е събудил по едно време и да е казал "Абе, как взеха това одеяло? В защитената с Фиделиус къща ли влязоха или Лили просто е зарязала количката на улицата, за да се върне и да си вземе мобилния телефон?" Няма отговор, просто са го взели.
И все пак постановката беше много впечатляваща. Най-вече заради специалните ефекти, които наподобяваха магическо шоу. Беше пълно с фокуси - например едно празно легло, което Хагрид завива с чаршаф и секунда по-късно изпод чаршафа излизат Хари и Джини. Или пък някой пийва многоликова отвара и изведнъж става друг (макар че този ефект беше развален за нас, понеже от мястото, където бяхме, видяхме отворите в пода и как актьорите се смениха).
Досега винаги поставях Джак Торн и Джон Тифани почти на равно, но очевидно Тифани (който е режисьор) си разбира от работата (за разлика от Торн, който съсипа "Хари Потър" и после отиде да съсипва "Тъмните му материи"). Нямам никакви забележки по неговата част и ми е трудно да си представя нещо толкова качествено на българска сцена.
А, да не забравя също така да кажа, че Радина Рейвънклоу щеше да умре от ужас, когато излязоха дименторите. Бяха доста по-зловещи, отколкото във филмите.
Всичко хубаво в безумната пиеса е в първа част. В нея са и повечето фокуси. Както и в сценария, който четохме, със всяко следващо действие историята става все по-глупава. Бихте могли да гледате първа част, а втора просто да препрочетете и да си представяте как е на сцената. Уверявам ви, нищо забележително няма да изпуснете.
Аз самият никога отново не бих дал пари, за да го гледам, а ако ми предложат безплатно, ще отида само за първа част. Нищо друго не си заслужаваше не само парите ми, но и времето ми.
Прочетете още:
Хари Потър и прокълнатото дете - излишната история
Хари Потър и прокълнатото дете / A Very Potter Musical - сравнение
Феновете на "Хари Потър", които още не са гледали пиесата на Джак Торн, вероятно се делят на две групи - такива, които обичат сценария и нямат търпение да идат да видят пиесата на живо и такива, които го ненавиждат, но се чудят дали самото представление няма да е по-добро. Ако сте от първите, няма смисъл да четете повече. Щом нещо толкова безумно като "Прокълнатото дете" не ви е отблъснало, театралното шоу само ще направи отношението ви по-добро. За другите ще споделя впечатленията си, за да прецените дали бихте искали да отидете да го гледате, когато хората се престрашат да излизат и театрите отворят отново.
Толкова ли е безумно всичко на сцената, колкото е на хартия?
Да.Какво очаквахте, че малоумните диалози и безсмислените разминавания с книгите някак по вълшебен начин ще станат по-малко дразнещи, като ги чуете от актьори? Ами, не. Дори самият Алън Рикман да възкръсне и да излезе на сцената, за да произнесе думите на създадения от Джак Торн Снейп: "Кажи на Албус Сивиръс Потър, че се гордея, че носи моето име!", не би могло да бъде по-малко ужасно.
А в случая определено нямаше някой от ранга на Алън Рикман. Може би ние не сме попаднали на добър актьорски състав, но някои от персонажите изглеждаха дори по-нелепо на сцената, отколкото в сценария. Хари например беше абсолютен истерик и напълно луд. Както можете да си представите, сцената,в която казва на сина си "Ще ми се да не ми беше син!", която трябваше да е шокираща, всъщност е просто глупава. Дори не беше смешно, както много от останалите "сериозни" сцени в това извращение.
Надявах се също така като видя пиесата на сцена да разбера някои от нещата, които ми бяха неясни, но дори това не се случи. В сценария четем, че Албус и Скорпиус оставят съобщение на одеялцето на Хари Потър, когато е още бебе, за да го прочете 40 години по-късно. От това не се разбира как са успели да се доберат до одеялото. Бях сигурен, че в постановката няма как да остане така. Пиесата вече се играе от три години, все някой трябва да се е събудил по едно време и да е казал "Абе, как взеха това одеяло? В защитената с Фиделиус къща ли влязоха или Лили просто е зарязала количката на улицата, за да се върне и да си вземе мобилния телефон?" Няма отговор, просто са го взели.
Имаше ли все пак нещо, което си заслужаваше в пиесата?
Да си заслужава - не. "Хари Потър и прокълнатото дете" е скъпо удоволствие и ние с Радина Рейвънклоу платихме по 30 паунда (близо 70 лева), за да го гледаме от най-евтините и ужасни места в залата.
И все пак постановката беше много впечатляваща. Най-вече заради специалните ефекти, които наподобяваха магическо шоу. Беше пълно с фокуси - например едно празно легло, което Хагрид завива с чаршаф и секунда по-късно изпод чаршафа излизат Хари и Джини. Или пък някой пийва многоликова отвара и изведнъж става друг (макар че този ефект беше развален за нас, понеже от мястото, където бяхме, видяхме отворите в пода и как актьорите се смениха).
Досега винаги поставях Джак Торн и Джон Тифани почти на равно, но очевидно Тифани (който е режисьор) си разбира от работата (за разлика от Торн, който съсипа "Хари Потър" и после отиде да съсипва "Тъмните му материи"). Нямам никакви забележки по неговата част и ми е трудно да си представя нещо толкова качествено на българска сцена.
А, да не забравя също така да кажа, че Радина Рейвънклоу щеше да умре от ужас, когато излязоха дименторите. Бяха доста по-зловещи, отколкото във филмите.
Има ли как да извлека най-хубавото от пиесата на половин цена?
Да - като отидете само на първата част. Билетите за двете се продават отделно.Всичко хубаво в безумната пиеса е в първа част. В нея са и повечето фокуси. Както и в сценария, който четохме, със всяко следващо действие историята става все по-глупава. Бихте могли да гледате първа част, а втора просто да препрочетете и да си представяте как е на сцената. Уверявам ви, нищо забележително няма да изпуснете.
Аз самият никога отново не бих дал пари, за да го гледам, а ако ми предложат безплатно, ще отида само за първа част. Нищо друго не си заслужаваше не само парите ми, но и времето ми.
Прочетете още:
Хари Потър и прокълнатото дете - излишната история
За Вас кой е по-добър герой -Албус Потър или Скорпиус Малфой? И какво би станало ако Албус беше син на Драко и Скорпиус беше син на Хари?
ОтговорИзтриване