Творчески турнир №9: Произведение 1

Произведение 1
Бунтът на Гласис Халфул

от Деймиън Кий

(От мъгълофобите: Всички разкази се публикуват без редакция! Организаторите на турнира смятат, че това е задължение на авторите.)

Разказ /вдъхновен от поредицата  „Хари Потър“ на Дж. Роулинг/

- ЧАСТ ПЪРВА – 

СЛАДУРКО – ТОПУРКО 

Гласис Халфул Пуф Дарк беше истински вундеркинд. По произход – напълно чистокръвен магьосник от ужасно стар род, но лично той намираше това за ужасно скучно. Беше бунтар, който предпочиташе да играе мъгълски сокър на Плейстейшън вместо, както той обичаше да казва ...
- На ужасно скучен куидич! О, пресвета баба Яга! Какво толкова намират всички в тази тъпа игра? Група непохватни магьосници, които не могат да направят дори едно смъртоносно проклятие както трябва, взели някакви топки, част от които само им пречат и постоянно се спъват в тях, и то  с метли, а игрището им под тях е най-често непометено и прашно! Фифата, от друга страна е интелигентна игра. Хванете ако щете самия Виктор Крум, дайте му един джойстик и нека се пробва срещу мен! О, боже, и в най смелите си мечти не можете да си представите за какъв резил само ще стане добрият стар Виктор!
Гласис искаше да учи в мъгълско училище и молеше родителите си ежедневно да го пратят в обикновена гимназия. Даже веднъж, когато беше само на шест, избяга от вкъщи, яхнал бензиновата косачка на съседите си (напук на баща си)  и се яви на кандидат – гимназиалните изпити на местното престижно мъгълско училище. Взе изпитите с отличие и гордо донесе своя сертификат за сензационен успех на родителите си. Но те мигом синхронно замахнаха с пръчки, превръщайки сертификата му в гигантска хлебарка, с надеждата да сринат мечтите му. Гласис обаче, за да контрира родителите си, които знаеха, че синът им ужасно много го е гнус от хлебарки, запази членестоногото животинче, прибра го в аквариум. Само след няколко месеца момчето успя не само да превъзмогне страха си от хлебарки, ами той и Сладурко - Топурко, както малкият гений нарече гнусното, огромно и лигаво насекомо, станаха първи приятели. За Гласис, Сладурко - Топурко беше не просто приятел. Той знаеше, че хлебарката беше някога сертификатът му за успешен прием в една от най-престижните мъгълски гимназии, с който момчето се гордееше безкрайно. Но въпреки всичко, майка му - Онликеа Фор Блублъд Дарк и баща му - Многоморт Халфул Пуф Дарк, категорично се противопоставяха на мечтата му да живее сред мъгъли.
Онликеа и Многоморт мечтаеха синът им да стане черен магьосник като тях и да учи в дома Слидерин, също като тях.
- Но мамо, но тате, това е ужасно скучно! – често им казваше Гласис – В крайна сметка, не искате ли да опитаме нещо ново? К‘во ме бърка, че всички старци от рода ми са били в скучния Слидерин? Ако ще уча в скучно магьосническо училище с калпави магьосници, то поне нека избера в кой дом да бъда. Искам в Хафълпаф! Искам в Хафълпаф!
Майка му, старата вещица Онликеа, отговаряше на тези му изказвания винаги нечленоразделно и с пронизителни писъци, последвани от множество проклятия, които обаче вундеркиндът Гласис, макар и само осемгодишен, отбиваше с лекота към баща си. Баща му Многоморт пък отразяваше проклятията на сина си с отекчение към дебелата котка Мърргъл в двора на съседите им – семейство Итссоукуулхалфблъд, които мразеше, и то не само заради произхода им, а най-вече защото винаги косяха тревата си вместо със заклинания, с мъгълска косачка с ужасно бръмчащ звук. Да, още повече, че тъкмо със същата дяволска бензинова машинка невъзможният му син беше се явил на приемен изпит в онази мъгълска гимназия.

- ЧАСТ ВТОРА – 

ФИФА И ВАЛЕРИАН 

В нощта на петък 13ти срещу петък 14ти, Онликеа Фор Блублъд Дарк не можа да се наспи добре. Не, не защото първят учебен ден за все така непослушният ѝ син Гласис наближаваше със страшна сила. Не, дори не и защото съседката им мисис Мейгъл Итссоукуулхалфблъд вече от много време косеше само нощем с повредената и все по-ужасно бръмчаща косачка. Тя косеше по никое време в знак на протест срещу несекващите вече шести месец издевателства с отразените проклятия на иначе невинния Гласис, над котката им Мърргъл. Не, това вече не смущаваше съня на Онликея, защото тя бе свикнала. Единствено съпругът  ѝ не беше мигвал нощем от месеци, затова вещицата беше сама в леглото. Старият Многоморт, уморен от караници със съседите, и опитвайки да спечели поне малко уважението на сина си, дремваше само през деня, а нощем, зареден със смущаващи количества мъгълска бира и валериан, тайно от съпругата си се упражняваше да играе Фифа на Плейстейшъна на малкия Гласисчо. Многоморт обаче беше уникално бездарен на Фифа. Уморен от безкрайните подигравки на сина си по този въпрос, упоритият Многоморт продължаваше да губи мач след мач, вече шест седмици, без да се отказва.
Освен някои други свои таланти, Гласис беше наследил най-вече бащиното упорство и непреклонност.
Дали от вълнение от приближаващия първи учебен ден, или поради някой друг разсейващ фактор, същата вечер Гласис забрави капака на аквариума на Сладурко – Топурко отворен.
Господин Дарк държеше под контрол играчите на своя любим тийм, Барселона. В осемдесет и деветата минута на мача, поради много късметлийско стечение на обстоятелствата, но по - вероятно заради бъг в играта, Монтгоморт се озова сам с двама свои нападатели в противниковото наказателно поле на треторазреден български футболен отбор. Не само това, ами и вратарят на българският тим - Пешо, отчаян от пълната липса на изкуствен интелект у съотборниците си, беше се преместил изцяло в атака, за да помогне да вкарат най-накрая некадърниците му. Тъй че вратата пред Барселона беше съвсем празна.
Щом малкият вундеркинд заспа, голямата колкото невестулка хлебарка нахлу в хола и прегриза от любопитство кабела на джойстика, тъкмо когато Многоморт бе на път да вкара първия гол във Фифа през живота си.
- ХРУС!
Чудовищният звук от челюстите на Сладурко - Топурко така стресна Многоморт, че той не просто изпусна джойстика, ами неволно го запрати с всичка сила право в изключително скъпия, най-последен модел Плейстейшън на сина си.
От повреденият Плейстейшън се чу пияният, изкривен от повредата звук на съдийския сигнал за края на мача, и докато целият окъпан в бира и хлебарешка слюнка татко на Гласис се надигна невярващо от останките от стъклената холна масичка, целият набучен с малки парчета стъкло, отрупан с хапчета валериан, той съзря размазания образ на съдията точно до надписа за нулев равен резултат. Макар и тъжен от пропуснатият гол, в същия миг Многоморт осъзна, че всъщност е постигнал успех. Първият в живота му незагубен мач! Еуфорията беше прекалена, и макар че суматохата вече бе успяла да събуди съпругата му, той се разкрещя страстно:
- В ИМЕТО НА БАБА ЯГАААААААААААААААА! РАВЕН РЕЗУЛТАААААААААААААААААААААТ!
...с което разбуди успешно и съседите, а любопитната им котка се втурна мигом в двора на Даркови, за да види какво става в тази къща, която иначе винаги беше съвършено тиха нощем.
- Смууууук! Хрус, хрус! Мляс! – приличната на люспеста катерица с антенки хлебарка - домашен любимец вече се бе излегнала по гръб под телевизора, размахвайки  весело многобройните си крачета и сладко – сладко, макар и вече не толкова шумно, поглъщаше всички близкостоящи кабели, сякаш бяха спагети.
Семейство Дарк обаче не се осветяваха с електричество, а с магия, затова лампите не угаснаха въпреки това високоволтово пиршество.
- БРРРРЪЪЪЪЪЪМ! ВРРРРЪЪЪМММ! – разтресе се за кой ли път тази вечер цялата къща, този път обаче по-силно от всякога.
Само преди три минути, Ядосаната до безкрай, но неспособна на спорове мисис Мейгъл Итссоукуулхалфблъд, която беше отишла да дремне за наколко минутки почивка от нощното косене, събудена от суматохата в хола на семейство Дарк, сграбчи смело кенче с отвара Редмагбул. После хукна към гаража, този път с намерението да изпробва новия си модел двигател за косачка, със специално добавени звукови усилватели. Резултатът беше впечатляващ.
- ЗЗЗЗЗРРРРРРРРРРЪЪЪЪЪЪМВРРРРЪЪЪМММ!
И прозорците на семейство Дарк мигом рухнаха, и без помощта на каквито и да било заклинания се трансформираха в мъгълска, макар и стъклена сол.
Котката бързо прескочи от двора на Даркови в техния хол.
Почти веднага последва едно тихичко, и вледенено „Мяуу?“, след което Сладурко - Топурко изплю топка косми и се облиза доволен.
- Тези съседи са вече нетърпими! – влетя Онликеа в стаята на сина си, крещейки – ставай веднага, Гласиско! Ще те пратя още сега в „Хогуортс“, не мога да се разправям и с тебе, пощурихте ме!
- Но мамо – вдигна пръчка към нея Гласис – знаеш, че ще се защита...
Но не успя да довърши, този път шамарът на майка му се оказа по-доброто и бързо контрапроклятие, и след като счупи пръчката му и го завърза, тя влетя в хола с истерични нотки в крясъците си:
- Идиот такъв, толкова съм ядосана, че дори няма да те питам защо холът е заприличал на прическата на онова бръмчащо недоразумение Мейгъл! Веднага хващай сина си и скачайте в камината! Ще отидете в „Хогуортс“ по-рано. Имам нужда от почивка. А и вече пратих експресна сова до директора – влезе ми в положението, каза че ще му намерят извънкласни занимания, докато дойде времето да учат. Само се изкъпи първо, я се виж на какво приличаш!
В този миг нещо ужасно рошаво се спъна през прозореца, викайки:
- Мърргъл? Мърргъл? Къде си, миличко?
Беше Мейгъл Итссоукуулхалфблъд. Тя се претърколи неловко през глава и тупна право върху мазното туловище на Сладурко - Топурко, който изцвърча раздразнено.
Мейгъл също изцвърча, но с повече уплаха и гнус, отколкото раздразнение, и съвсем не осъзна как се озова в обятията на вече доста пияния господин Дарт, който в суматохата взе това за жена си. Затова той сграбчи Мейгъл в здравата си прегръдка и я целуна страстно по устните с цел да я успокои.
- Ка‘во си на-а-прафила с косата си, а скъпа? Ня‘а з‘чение, това бяше най-добфата ми игра на Фифа!
В следващия миг, все още в прегръдките на г-н Дарк, изчервена и замаяна, новодошлата любителка на екстравагантни прически съзря окървавената топка косми на пода, която Сладурко-Топурко подритваше. Тогава просто събра две и две.
Най-напред, разбира се, мисис Мейгъл зашлеви със звучен шамар мистър Дарк.
Скоро цялата къща закрещя, запищя и заблестя, сякаш озарена от най-модерен три де мапинг.

- ЧАСТ ТРЕТА – 

ПИ ЕС ПИ 

- Какво държиш в ръцете си, дългоушко? – озъби му се двуметровото момче, докато гледаше тънката, странна черна кутийка която държеше Гласис – не, гигантът не беше магическо същество – Маркъс Меджикбърдс, обикновен първокурсник и бъдещ слидеринец, таен любител на баскетбола. Седяха край отрупаните с ястия маси в „Хогуортс“, едва чувайки се един друг, поради шумотевицата преди разпределителната церемония, чиято гълчава беше дори по-голяма от Голямата зала, в която се намираха.
- Не се подигравай с ушите ми! – изръмжа Гласис - Някои от най-големите умове в историята са горди притежатели на големи уши – Айнщайн, Галилео, дори Уил Смит. Също и самата баба Яга, която така хитроумно примами Гретел и Хензел, тъкмо заради което бабичката стана легендарна магьосница! Но да оставим тази тема сега – имам нужда от помощ – трябва някак да се добера до Хафълпаф.
- Да не си се побъркал? Та ти си от известния род на Даркови – един от най-изтънчените стари чистокръвни родове.
- Аз съм различен. Харесва ми трудолюбието на Хафълпафци. Ами например, ще ми помогнат да развия бизнес усета си.
- К‘во? Моля? Хафълпаф? Тези загубеняци?
На Гласис му причерня. Не усети кога и как се озова върху Маркъс, налагайки го с всичка сила в лицето с любимото си заешко печено, което така и не успя да опита. Това го настърви още повече.
- Достатъчно! – намеси се професор Снейп – какво става тук, зайци? Какво искате? Да ви изключим още преди да сте започнали?
- Всъщност, тъкмо на това и се надявам... - обади се
Гласис.
- Замълчи когато говоря! – извика Снейп.
- Този е от рода Даркови, а иска да ходи в Хафълпаф! – каза двуметровият Меджикбърдс, давейки се във смях и сополи със заешко.
- Какво?! Гласис Дарк иска да бъде в Хафълпаф? – от очите на Снейп почти изскочиха искри – Минус седемдесет и четири точки за Хафълпаф!
- Но, професор Снейп, защо точно минус седемдесет и четири? – попита Гласис.
Снейп не отговори, а гневно се стрелна към масата на учителите.
- Тишина! – разнесе се познат глас - Говори директорът! - Дъмбълдор се прокашля – Добре дошли всички на церемонията за откриване на учебната година в „Хогуортс“! Това лято имах честта да се запозная с един безумно талантлив младеж, който е още дете, започва училище едва деветгодишен, и впечатлява със своите магически дадености. Усетих у него силно желание да бъде част от дома Хафълпаф, макар да си го кажем правичката, той хич не е за там! Да, момчето е роден за Слидеринец, но виждате ли, той не желае да се възползва от това. Но аз съм склонен да покажа съчувствие, тъй като бях впечатлен от смелостта му да преследва мечтите си дори тогава когато всичко и всички се изправят пред тях, като непреодолима преграда. През това лято той ме научи какво всъщност значи истинско упорство и как дори аз не можах да го склоня да отиде в Слидерин – най-доброто за него. Драги ми господин Гласис Халфул Пуф Дарк, отиваш в Хафълпаф, независимо от разпределителната церемония, защото през това лято ти ме убеди в своята решимост и твърдост. Сигурен съм, че дори и като ученик в Слидерин, ти пак щеше да съумееш да проправиш пътя си към Хафълпаф! Ето точно такива качества  в учениците ме впечатляват понякога. Гласис го влече черната магия, но в същото време е достатъчно сромен и често му се иска да зареже невероятния си магически талант, да остави всичко да върви по дименторите и да отиде да живее смирен мъгълски живот. Имаме нужда и от малко повече приемственост между домовете, малко повече приятелски отношения между тях, въпреки различията. Е, поне това да станеш мъгъл няма как да го допусна, но драги ми Гласис, малък черни магьоснико, Хафълпаф вече има и своята тъмна страна и това си ти!
Голямата зала избухна възторжено в аплодисменти и овации.
В същото време Гласис отхапа от сочно парче заешки бут, с което една вещица от по-горен курс, със странно име, Хърмаяни Грийнжър или нещо подобно, бе така любезна да го почерпи. Той погали нежно по пипалата седящия на стола до него Сладурко - Топурко и щастливо се зае да разцъква Фифа на портативния си Плейстейшън, който така предвидливо взе със себе си в „Хогуортс“. Този път обаче игреше в мултиплеър, през мобилен интернет, с баща си, който вече беше достатъчно задобрял в играта, за да им е интересно и на двамата.
В крайна сметка Гласис, въпреки всички пречки и с немалко подкрепа от Дъмбълдор, възползвайки се от предимствата на дистанционното обучение онлайн, успя успоредно с „Хогуортс“ да завърши с отличие и една от най-престижните мъгълски гимназии. Това беше училището, в което Гласис беше приет още шестгодишен. Учебната институция, без която сега най - добрият приятел (и бивш сертификат) на Гласис Халфул, Сладурко – Топурко сега нямаше да съществува. А именно – гимназия „Акаунтънтсхейвън“.
____________________
Споделете мнението си в коментарите под тази публикация или се присъединете към групата на турнира: Хари Потър творчески турнир във Facebook, където ще се проведе гласуването за най-доброто произведение.

Коментари

Вижте последните:

Хари Потър събития и турнири

Абонирайте се за новини, коментари и теории по email:

Популярни публикации от този блог

8 причини, поради които винаги ще предпочитам "Здрач" пред "Хари Потър"

Волдемор: Историята на наследника - какво знаем за филма

Хари Потър 8 все пак ще стане филм!!!

Официално видео от „Хари Потър и прокълнатото дете“ за пръв път

Аврелий Дъмбълдор - кои са родителите му

Хърмаяни и Драко - защо хората виждат нещо там

Да гледате ли "Хари Потър и прокълнатото дете", когато започнат да играят пиесата отново

В кого всъщност е влюбена Хърмаяни?

С какво Джеймс Потър е по-добър от Сивиръс Снейп

Защо скоро няма да има филм по Прокълнатото дете