Творчески турнир №9: Произведение 2

Произведение 2

РАЗЛЪКА

от Любомира Стоянова - Мел

(От мъгълофобите: Всички разкази се публикуват без редакция! Организаторите на турнира смятат, че това е задължение на авторите.)

Залата искреше от светлината на стотици восъчни свещи. Масите се огъваха от подноси и чинии с храна. Бокали звъняха и се пълнеха с медовина, почти толкова бързо, колкото се изпразваха.
Хелга Хафълпаф седеше на мястото си на учителската маса и не спираше да се усмихва. Нямаше значение, че коланът на роклята се врязва в корема ѝ, че горещината от свещите я кара да се поти и че краката я болят от стоенето права.
Днешният ден беше прекалено важен, за да се занимава с такива дреболии.
- Толкова се вълнувам - изчурулика тя и вдигна бокал за наздравица. - Поредният ни випуск!
Роуина и Годрик я изгледаха със стиснати устни. Нито един не посегна към виното си.
- Щеше да е хубаво, ако не беше вчерашното жалко изпълнение - обади се Годрик през зъби.
Хелга сконфузено свали бокала и се опита да не поглежда към четвъртия на масата.
- Стига де - възрази тя с половин уста. - Салазар нямаше как да знае, че езеряните ще нахлуят в общото помещение на неговия дом!
- Ако беше направил проучване, щеше да знае, че такова поведение е нормално за тях - намеси се Роуина със сключени вежди. - Като си е построил новите стаи върху развъдниците им, редно е да очаква проблеми.
- Самият факт, че е решил да си свира учениците под езерото е абсурден! - каза Годрик. - Децата имат нужда от чист въздух и пространство, за да се развиват физически!
- И от светлина, за да могат да четат книги - добави Роуина.
- Недейте така - намеси се отново Хелга. - Той просто е искал децата му да се чувстват по-специални.
Салазар продължаваше да мълчи. Тя усещаше присъствието му от лявата си страна като мраморна статуя - неподвижен, студен, с поглед, вперен малко над главите на учениците.
Тя въздъхна и също насочи вниманието си към децата. Устите им бърбореха, очите им блестяха превъзбудено, а приборите тракаха по пълните им чинии. Това беше важно. Децата.
- Вижте ги, душичките! Да ти стане хубаво само като ги гледаш как сладко хапват! - изчурулика тя. - Особено мъгълчетата, повечето сигурно не са виждали толкова храна в живота си!
- Да - отбеляза Роуина многозначително. - Особено мъгълчетата.
- Да се чудиш защо някои хора не ги искат тук - додаде Годрик.
- Хайде де - намеси се отново Хелга. - Салазар не го мислеше сериозно. Той…
Главата от лявата ѝ страна се завъртя толкова бързо, че я накара да трепне.
- Спри. Да говориш. Вместо. Мен - тихо, но ясно прозвуча съскането на Слидерин.
Хелга почувства как кръвта нахлува в главата ѝ.
- Салазар…
- Сериозно го мислех - продължи той, - и продължавам да го мисля. Мъгълокръвните нямат място тук.
- Но…
- И ако пак започнеш да дрънкаш какво мисля аз и как се чувствам аз, ще превърна дебелия ти задник в нещо още по-отвратително, отколкото е в момента. Тъпа крава!
На учителската маса всички замръзнаха. После Годрик и Роуина скочиха и Грифиндор извади пръчката си. Слидерин политна назад, поразен от проклятие, и на свой ред вдигна пръчка.
Последното, което чу Хелга, преди да избяга по стълбите, бяха гневните викове на тримата Основатели.

В края на стълбището тя зави наляво, подмина кухнята и общите помещения на дома си, и хлътна в своята стая. Затръшна вратата и се облегна на нея. Цялата се тресеше.
- Господарке Хелга - посрещна я домашното духче Серви.
Хелга го погледна и в очите ѝ блестяха сълзи.
Задъхваше се от смях.
- Най-после! - възкликна тя между два пристъпа. - След толкова години! Най-после ще се отърва от този непоносим човек!
Тя разхлаби колана си, събу отвратителните си обувки и се отпусна на огромното кафяво кресло пред камината. Серви веднага се спусна да ѝ разтрива раменете.
- След днешното изпълнение останалите просто трябва да го изгонят - въздъхна Хелга. - Роуина е готова на всичко за най-добрата си приятелка, а Годрик не може да се сдържи да не защити една дама.
- Да, господарке - потвърди духчето. - Добре го намислихте.
- В един момент си помислих, че няма да се получи - продължи Хелга. - Този Слидерин, как стоически поемаше всички подмятания и упреци! Ако не бях зачекнала темата за мъгълокръвните, може би нямаше да успея да го накарам да избухне така.
Опитните ръце на домашното духче се плъзнаха по слепоочията на магьосницата и тя притвори очи от удоволствие.
- Само не мога да разбера откъде се взеха последните му думи - измърмори тя. - Никак не е в стила на Салазар да нарече някого „тъпа крава”.
Серви трепна и измънка нещо неразбрано.
- Моля? - повдигна вежди Хелга.
- Аз бях, господарке - изчерви се духчето. - Исках да помогна и му приложих малко от нашата магия. Тя действа почти като вашето „Империус”, но не може да се засече от магьосник.
Хелга завъртя глава, за да погледа домашното духче в очите. Беше впечатлена. Не беше сбъркала, като позволи на рода му да се засели в замъка. Тя потупа Серви по главичката и отново потъна в креслото.
Огънят припукваше, свещите трептяха, а в коридора се чуваха възбудените гласове на нейните повереници, които се връщаха от пира в Голямата зала.
Беше свършил по-рано от друг път и те бяха разстроени. Утре трябваше да ги успокоява и да им обяснява защо ще имат нов учител. Сигурно трябваше временно да поеме и част от уроците на Салазар.
Но това нямаше значение. Днешният ден беше прекалено важен, за да се занимава с такива дреболии.
____________________
Споделете мнението си в коментарите под тази публикация или се присъединете към групата на турнира: Хари Потър творчески турнир във Facebook, където ще се проведе гласуването за най-доброто произведение.