Творчески турнир №9: Произведение 3

Произведение 3

Тъмната страна на Хафълпаф

от Дора Солакова

(От мъгълофобите: Всички разкази се публикуват без редакция! Организаторите на турнира смятат, че това е задължение на авторите.)

Беше горещ августовски следобед. Слънчевите лъчи играеха по повърхността на голямото езеро. На брега в сянката на една върба се беше изтегнал магьосник в тъмнозелена мантия и на пръв поглед изглеждаше сам. Едва се забелязваше тънката снага на змия, която се беше увила около ръката на мъжа. Ако човек се заслушаше, можеше ясно да чуе как магьосникът и змията съскаха един срещу друг. Едва ли всеки би се досетил обаче, че това съскане беше разговор, при това доста задълбочен. Двамата не чуха приближаващите лапички. Изведнъж обаче змията сякаш се сепна и скочи от ръцете на събеседника си. Полуизправена, тя съскаше яростно срещу един едър язовец, който замахна тежко с лапа срещу влечугото.
-Хелга, спри да я дразниш!-извика магьосникът, който беше скочил на крака и опитваше да застане между двете същества.
В миг язовецът се завъртя във въздуха и на негово място се появи позапъхтяна жена. Тя не беше много висока на ръст. Имаше весели лешникови очи и коса с цвят на разтопен шоколад, сплетена на две дълги плитки, които стигаха чак до кръста ѝ. Чертите на лицето ѝ не излъчваха изящност или красота, но пък в тях грееше един пламенен и весел чар, който лесно ще те разведри. Хелга се засмя със звънък глас. Змията се сниши в краката на мъжа. Беше спряла да фучи, но все още плезеше яростно тънкия си език.
-Какво си заговорничиш тук със змиите, Салазар? Годрик те търси из целия замък.
Магьосникът отначало изглеждаше добре настроен към жената срещу него. При споменаването на второто име обаче, Салазар присви очи и се загледа в езерото. По слепоочието му едва забележимо запулсира вена. Той поглади бавно дългата си сребриста брада. Пое въздух и се обърна към Хелга. Очите му бяха толкова тълмни, че изглеждахакато две черни бездни, в които сякаш можеше да потънеш.
-Изглежда, че не се е отказал да се налага над всички ни. Не, Хелга! - рязко вдигна ръка, сякаш да спре думите на магьосницата, макар и тя да не бе продумала, - Не можеш да ме убедиш в противното. Мъти главите на всички ни с приказките си за чест и доблест. Държи само да командва. Не, изобщо не го казвам заради това!
Хелга изостави веселото си изражение и в очите ѝ се появиха гневни пламъчета.
-Спри да се ровиш в мислите ми! Да знаеш, никак не е етично! И не отричай, Салазар, защото знам всичко, което се случва в замъка!
При последните думи тя докосна с показалец тежкия сребърен медальон върху гърдите на Салазар Слидерин. Той отстъпи крачка назад и въпреки цялото могъщество, което излъчваше със сребристите си коси и строгото изражение, зае почти отбранителна поза. Вената не спираше да пулсира. Все по-видимо.
-Тя...няма нищо общо. Аз не съм съгласен всякаква паплач да идва в нашето училище и...
Колкото и по-дребна да бе на ръст, Хелга сякаш в миг се извиси. Яростта в очите ѝ доби вида на опасни пламъци.
-Веднъж разрушихме един съюз. - започна тя с опасно тих глас, - чудакът от юг си замина. Знам добре на какво и кого се дължи това. Сега Всичко отива към Годрик...Не забравяй, че за децата, които ти наричаш паплач, съм отговорна аз. Аз държа да отпадне твоята мания за чистокръвие...
-Под влияние на Грифиндор, разбира се. Той доведе първите мелези миналата година. „Магията е за всички“...Как пък не? Та те я крадат! Магията е наследствена!
След последните си думи той тръгва в посока към замъка, а тъмно злеленото му наметало изплющя като камшик във въздуха. Това беше прекалено и Хелга не можеше да го позволи.
-Толкова несъстоятелни са твоите твърдения! Магията може да се прояви и при смесени бракове и това не е гнусно, нито е предателство на кръвта...
Вълшебникът спря и се обърна към събеседницата си с почти сключени вежди. Змията беше сега увита около рамото му и притихнала само плезеше езика си.
-Ако за теб смесването с мъгъли е нещо нормално, за мен това е повече от гнусно! А на Годрик Грифиндор му кажи да си избие от главата това с безпристрастното разпределяне на учениците. Мисля, че отдавна се разбрахме по въпроса, че всеки от нас ще избира децата по способностите им. Видяхме вече, че не ни трябва пети човек.
Той не искаше да чуе повече и дума. Затова продължи към замъка, макар и в ума си да чуваше недоизказаното противоречене на Хелга. А тя намери за добре да крие мислите си повече оттук нататък.

* * *
Роуина седеше пред огледалото и разресваше дългите си гарваночерни коси. Тя все пак не гледаше към отражението си, а бе вперила взора си в една прелюбопитна за нея книга, положена върху тоалетката. Беше толкова вглъбена в четивото си, че нито забеляза как не е преместила гребена от няколко минути, нито чу, че на вратата се почука. Този, който искаше да влезе обаче беше настоятелен. При отварянето на вратата, Роуина погледна над книгата, за да може тъмносините ѝ очи да срещнат отражението на едрата червенокоса мъжка фигура, която наруши покоя ѝ.
-Годрик, каква изненада...,- усмихна се леко хладно магьосницата и се обърна да срещне мъжа, който най-безцеремонно все пак влезе и прекъсна четенето ѝ.
Тя не се стараеше особено да прикрие, че е била прекъсната, но все пак показа жест на подкана към Годрик.
-Извинявай, Роуина! Почуках, но...- той посочи вратата и се усмихна извинително. Лицето му беше поне до половината покрито с медночервени брада и мустаци. Над брадата се шареха безброй лунички. Под широките червени вежди блестяха пъстри очи. И въпреки усмивката тези очи сега не се смееха. - трябва да говорим. Преди малко приказвах с Хелга, само не мога да открия Салазар, разбира се. Преполагам ще ми помогнеш да говоря с него... За разпределянето.
Мълчанието увисна тежко във въздуха. Магьосницата нито даде знак, че приема думите дотук, нито, че ги отхвърля. Пое дъх и седна на стола. Бавно се завъртя по посока на книгата. Взе едно парче пергамент и го постави между страниците. Затвори дебелия том със скалдически1 заклинания. После все така спокойно и почти безизразно даде знак на Годрик да седне на един стол срещу нея. Той обаче прие жеста като подканване да говори и остана на мястото си като поде:
-Трябва да дадем равен шанс на всички да учат в „Хогуортс“ и колкото по-скоро вземем решението, толкова по-добре ще бъде за всички. Предлагам да омагьосаме предмет, който да определя според нашите виждания кой ученик в кой дом ще бъде. Не можем да отблъскваме мъгълокръвни повече. Получих и днес вест за още случаи на обскурени. Това е опасна игра...Обскурусът може да помете цели градове и села, да избие много народ – и магьоснически в това число!
-Наясно съм с това. Работата е там, че Салазар няма да склони. Знаеш какво е отношението му към немагьосническата кръв. Виж, нека обсъдим всичко заедно. Довечера. Ще направя всичко и той да дойде.
Последните думи сякаш малко внесоха радост у мъжа. Той се оживи и благодари. Побърза да излезе и тръгна към долните етажи на замъка. Дори не забеляза, че от полумрака в коридора го наблюдаваше някой. Не чу и плъзгането на змия измежду колоните. Младият Грифиндор бе твърдо решен, че ще изпълни дълга си към всички. Вземаше по няколко стъпала наведнъж. Бързичко срещна точно когото търсеше. Хелга сякаш пък също бе дирила точно него. Годрик бе най-млад от задругата. Младежкият плам и решителност ясно личаха както в горещите му речи, така и в често прибързаните постъпки. Хелга обаче успяваше да го приземи с точните думи на приятелско насърчение, което беше почти майчинско.
-Довечера ще се съберем в Голямата зала. Подготвил съм всичко. Хелга, това е най-доброто за всички ни, казвам ти.
Тя го остави да се радва на всичко това. В крайна сметка е за всеобщото благо. А за него...за него трябва да се направи каквото е необходино, при това на всяка цена.

* * *
-Не мога да разбера къде изчезна Салазар? Нали се съгласи с плана на Годрик? - под очите на Роуина все още личаха тъмни кръгове. Гласът ѝ беше тревожен. Красивото ѝ и светло лице сега сякаш бе засенчено. Тя не спираше да обхожда с очи всяко кътче в подземието, където нощуваще Салазар. Погледът ѝ съзря нещо познато в камината. Бе малко овъглено парче от миниатюрен портрет. Макар да бе останала дребна частица, която показваше само част сини одежди, Роуина знаеше чий бе този портрет. Знаеше, че той вече е бил изваден от един медальон и захвърлен в огъня. Една кристална капка докосна овъгления ръб на парченцето. Топла ръка погали рамото ѝ.
-О, Роуина, той ще се върне...може би това не е...
- Виждам какво е. Изглежда решението за шапката няма нищо общо с това. -Тя се обърна и се приближи до лавиците с тежки книги. Там, на една от тях бе положен сгънат на руло пергамент. По неговата повърхност се виеха издължени букви с изумрудено зелено мастило. 

Магията е дар на малцина. Ние се заклехме да я пазим и предаваме на поколенията млади магьосници. С тази своя идея създадохме заедно това училище. Днес вие всички се обединихте около желанието си нечисти хора да грабят от знанието на нашите предци. Съгласихте се да допуснете децата, внуците и съвременниците на едни убийци да влязат в този замък и да приемат знание, което не им принадлежи. Аз не мога да се съглася с всичко това. В дома, който носи моето име ще учат само достойните за това. А някой ден в „Хогуртс“ ще се появи този, който ще отмъсти на целия мъгълски род от мое име. Ала кръвта на този недостоен „магьосник“, който свали шапката си пред мелезите, ще бъде пролята най-първо. Надявам се вие, две разумни и добри жени, да управлявате замъка справедливо.
С.

Роуина отметна назад дългите си коси. Хелга гледаше с непроницаемо изражение писмото.
-Той...той е убил Годрик...сигурно заради мен.-изрече тихо чернокосата красива вещица. - Но аз никога не съм, не бих и помислила да...
Вратата силно изскърца. Годрих нахлу в стаята с разтревожен вид.
- Ето къде сте! Някой виждал ли е Салазар?
- Годрик! Жив си...- невярващо промълви Роуина, но в думите ѝ не се долови нито успокоение, нито радост, - аз помисилих, че...виж това.
Тя му подаде пергамента. Младият мъж бързо зачете и с всяка секунда устата му се отваряше полукомично от изненада. Роуина не го изпускаше от поглед.
Той не можеше да разбере какво се случва. Та нали всичко бе минало гладко? Тази гениална идея трябваше да спаси нещата. Хелга му беше подсказала пътя и той беше толкова сигурен в успеха. Салазар бе почти склонил...какво можеше да обърка толкова нещата?
-Къде е той? Ти...ти си го убил! - Красивовото лице на Роуина стана като каменно. Тя плъзна ръката към вътрешността на мантията си и извади бързо пръчката си като я насочи към недоумяващия Годрик. Преди обаче да успее да го прокълне, Хелга извика:
-Протего!
Заклинанието направи щит между Годрик и Роуина.
-Ро, успокой се! Никой не е убил никого!
-Наистина е добре всички да се успокоим и да не се нападаме! - заговори силно и твърде дружелюбно Хелга.
Ала Рейвънклоу не можеше да се успоки, във очите ѝ блестяха гневни огньове в синьо.
-Не съм го виждал. Търся го от сутринта. - Годрик не беше извадил пръчката си. Честта му не му позволяваше да нападне в този случай. Той знаеш, че е невинен и че е станала грешка. Но в главата му минаваше и мисълта, че Слидерин все пак желае смъртта му.

* * *
Луната беше обляла всичко със сребристите си струи светлина. Измежду храстите се чуваха ясно малки стъпчици. До брега на езерото се спря един язовец. Носеше нещо сребърно в устата си. Между малките здрави зъбки минаваше тежък синджир, за който бе закрепен голям медальон с капаче. Животното пусна съкровището на земята и в следващия миг се преобрази в същата онази вещица с жълто наметало. Хелга взе медальона в ръцете си. Погледа го няколко секунди и тихо му заговори така, сякаш той можеше да я чуе:
-Повярвай ми, така е най-добре за всички. Момчето е луда глава, но има добро сърце. В името на доброто на всички ни.
Тя протегна ръка над тъмните води и хвърли медальона в езерото. Гладката повърхност, която показваше като черно огледало бледоликата луна, се набразди. След секунди кръговете изчезнаха. Хелга отново се скри в кожата на язовеца. По мустаците му още имаше малко змийска кръв. Животинчето се насочи към замъка и скоро се скри от поглед.
В широкия кръгъл кабинет Хелга седна зад писалището си. Хвана перото и дълго писа нещо със странни букви, каквито тези земи не познаваха. Когато довърши писмото си, тя го сгъна прилежно. После погледна към малката златна чашка с две красиво изработени дръжки. На гладката повърхност бе издълбан язовец. Когато жената хвана чашката за едната дръжка, язовецът помръдна. В устата си имаше змия. Хелга извади малка кърпичка от жълта коприна и избърса добре вътрешността на чашката. По плата попиха няколко останали капки от странна зелена течност. После избърса чашката отвън. Язовецът спря да мърда, а змията беше изчезнала.
-Всяко нещо изисква жертви. Хармония и мир ще има винаги в „Хогуортс“. На всяка цена.
Лека усмивка мина през добродушното лице. Но тази усмивка сякаш носеше със себе си тайнствения мрак на тъмната страна на Хафълпаф.

* Мъгълите смятат и до днес, че скалдическите тесктове са поезия от периода между между 800 г. и 1200 г. Всъщност това са заклинания, записани в строфи. Събирани са от старейшини в староскандинавските магьоснически общества. Голяма част от тази литература по-късно е присвоена от мъгълите по време на гоненията на магьосници през вековете.

____________________
Споделете мнението си в коментарите под тази публикация или се присъединете към групата на турнира: Хари Потър творчески турнир във Facebook, където ще се проведе гласуването за най-доброто произведение.