7 години работя за Хари Потър фенството


Преди седем години организирах една среща, посветена на Деня на Хари Потър (както Макгонъгол нарича 1 ноември 1981), на която дойдоха само 10 човека, но тя постави началото на групата, която по-късно се превърна в препрочитателския клуб Daily Potter.

Млад Мишо, фен на Хари Потър,
както винаги стърчи над всички
За пръв път прочетох книга за Хари Потър преди повече от 15 години и от тогава не съм спирал да живея в света на Роулинг - дори след 2007 година, когато поредицата свърши.
Всъщност, точно краят на историята ме накара да погледна по нов начин на книгата. До излизането на "Даровете на смъртта" живеехме с теориите и предположенията какво може да се случи, а след това изглеждаше, че няма какво повече да коментираме. Но не е така - "Хари Потър" предлага толкова много неща, че е невъзможно да достигнеш до тях след едно-две препрочитания. Истината е, че съм чел книгите повече пъти, отколкото е нормално, но продължавам да откривам (или някой да ми показва) нови неща за историята, за света на магьосниците и за литературния стил на авторката.

Затова на 1 ноември 2009 година организирах "Магьосническа среща", за да докажа, че не са ни нужни нови книги, за да обичаме старите. Срещата мина добре и най-много се развълнувах, когато една от присъстващите фенки (Ел, за общите ни познати) дойде и ми каза, че моята среща е била по-интересна от срещите на Потър Мания. Знам, че беше от учтивост, но ме зарадва безкрайно.
По-голямо доказателство, че съм вдъхновил хората беше едно момиче, което дойде от Пловдив и по-късно организира подобна среща в своя град.

В началото на 2010 година официално създадохме клуб Daily Potter, в който препрочитаме "Хари Потър" и се опитваме да видим това, което сме пропуснали преди. През следващите години клубът се разви и се промени. Появяваха се и изчезваха клонове, идваха и си отиваха хора. И всеки, който някога е дошъл на среща, е дал нещо на клуба и го е променил по някакъв начин. Защото няма двама души, които да въприемат "Хари Потър" по еднакъв начин.

Преди имахме сайт на групата, който дори спечели награда за фентъзи сайт на годината от Националния клуб за фентъзи. Преди време го спрях, но наскоро реших, че пак ще си направя блог, този път посветен на моите виждания за историята на Роулинг (с риск да не разберете колко съм скромен всъщност ще кажа, че едва ли има по-голям експерт по Хари Потър в България).
А днес създадох и страница, която се надявам да ми помогне по-лесно да стигам до феновете. Благодаря, ако сте я харесали!

Доволен съм, че за седемте години съм накарал доста хора да препрочетат и да преосмислят ХП фенството си и поне няколко, които да прочетат книгата за пръв път. Осъзнавам, че за някои тази моя отдаденост може да е странна - не малко деца на 12 години, които идват в клуба като големи фенове, на 14 вече казват, че са надраснали Роулинг. А аз вече гоня 30-те, но никога през живота си не съм бил по-запален магическия свят на Роулинг.
Ако и на вас ви се струва, че любовта ви към историята не само не увяхва, а се разраства все повече, значи ще се разберем добре и ще можем заедно да обогатяваме начина, по който приемаме онова между "Госпожа и господин Дърсли..." до "Всичко беше наред." и всичко останало, което великата Джоан Роулинг има да ни предложи.

Коментари

Кой от Даровете на смъртта искате да имате?