Как клуб "Перото" стана Хогуортс за една вечер

Вчера се проведе събитие, което беше организирано от столичния клуб "Перото" и Егмонт в НДК. То беше част от световната инициатива Нощ на книгите за Хари Потър.

Какво се случи
Радвам се, че отидох, защото почти се бях отказал. Организаторите бяха обявили, че има свободни места чак от 23:30, когато нямах никакво желание да ходя, и се притеснявах, че ако ида по-рано няма да ме пуснат. Жената, която стоеше на входа със списъка за групата от 21 часа, изглеждаше доста изнервена и не разсея опасенията ми.
Когато стана време да влизаме, тя започна да чете имена от списъка, който си бяха направили по някакъв странен начин и макар да беше изброила повече имена на хора, които не са дошли, отколкото хора имаше пред заведението, тя не пожела да пусне всички, а трябваше да изчете имената докрай, вероятно за да няма някой невидим от списъка, който да се спотайва наблизо и да остане без място.

Вътре обаче останах приятно изненадан - срещу четири маси, представляващи всеки от домовете в Хогуортс, имаше височайша маса, на която седяха Дъмбълдор и още четирима учители - Макгонъгол, Трелони, Снейп и Спраут.
Имаше разпределителна церемония и една страхотно направена разпределителна шапка изпя песента от петата книга (по-скоро я изрецитира). След това всеки от учителите си избра по един дом и ни поведоха за часовете.

Във всеки от часовете имахме различни задачи - при Дъмбълдор (който очевидно беше заел мястото на Макгонъгол) трябваше да обясняваме животни без да говорим. При Спраут бяха приготвени игри, които тя прецени, че са за малки деца и вместо да ни кара да играем, започнахме да говорим за "Хари Потър", което беше много интересно и приятно. Любимият ми час обаче беше при Снейп, където трябваше да отговаряме на въпроси. Те бяха интересни и имаше подвеждащи, което ни зарадва най-много. Часът на Трелони беше най-скучен (както си и трябва), особено когато тя извъртя нещата така, че да ни говори за глобалното затопляне.

Накрая с томбола бяха изтеглени двама души, които получиха подаръци.

Какво ми хареса
Особено много ни впечатлиха кабинетът на Спраут - с много растения, мандрагори и наушници, като във втория филм и кабинетът на Снейп - слабо осветен, с къкрещи отвари, все едно сме в подземието.
Самите преподаватели бяха костюмирани много добре, особено Спраут и Трелони.
Егмонт бяха осигурили книги подаръци и то не коя да е книга, а "Хари Потър и прокълнатото дете", която е най-продаваната книга за миналата година. И макар да смятам, че тази книга е най-отвратителното нещо, което се е случвало на ХП фенството някога, съм впечатлен, че са избрали да подаряват точно най-големия си бестселър в момента.
Хареса ми идеята да закачат пликовете с имената за томболата по лампите, докато ние сме в часовете и когато дойде моментът совите да влетят, да изгасят останалото осветление, за да се изненадаме.

Какво не ми хареса
Освен глупавия гаф с недостигащите места и групите от след 23:30, много ме разстрои раздаването на точките, което беше напълно произволно. Всъщност нямаше никакво значение, но когато обявиха, че отборът, в който сме аз, Радина, Хриси и Боряна (който е бил на срещи на Daily Potter знае какво означава това) сме на последно място и то на стотици точки след Хафълпаф!, щях да припадна.
Дразнещо беше, че в часа по трансфигурация говорихме за магически същества, а в часа по отвари за защита срещу черните изкуства.
Не ми хареса и това, че по-голямата част от наградите са били раздадени на предишните групи. Поне така ни съобщиха шпионите ни, които бяха дошли по-рано.

Мисля, че е време когато се организират такива неща, да се организират по възрастови групи. Хари Потър има достатъчно възрастни фенове, които искат да участват в подобни събития, но не им е приятно да ги карат да крещят или да им задават въпроси от сорта на "Как е фамилията на Хари Потър?".
Това и мен ме притеснява, защото по времето на предишната ХП мания бях на възрастта на останалите фенове, а сега съм, с 16 години по-стар от тях. Любовта ми към "Хари Потър" е по-голяма от срама ми, затова не ми е проблем да се състезавам срещу 10-12 годишни, но има стотици възрастни фенове, които се крият в сенките ма мъгълския свят именно заради това.
Ако някой от вас е бил на срещата в Трите трола миналата година, сигурно си спомня, че тогава заведението беше пълно, а имаше едно единствено дете.

Надявам се сега, когато манията се възражда заради филмите на Роулинг, Егмонт и организаторите на събития да помислят и за тези от феновете, които не са зачели книгата снощи, а живеят с нея вече 17 години.

Коментари