Любимите ми сцени с Луна Лъвгуд

След като влиза в света на магьосниците, Хари се сблъсква с какви ли не странни и чудновати хора и същества, но няма нищо толкова откачено, колкото Луна Лъвгуд, която днес празнува своя 37-и рожден ден.

Мислех да направя тази публикация от типа "(определен брой) неща, които не знаете за Луна". но реших, че само изброяването на факти от Pottermore, като името на майка ѝ (Пандора) или имената на съпруга и децата ѝ (Ролф Скамандър, от когото ражда близнаците Лоркан и Лизандър) не е достатъчно за този персонаж. Затова реших да изброя любимите си части от "Хари Потър" с нейно участие.

1. Нормален като Луна

Когато Хари за пръв път вижда тестролите, осъзнава, че за Рон и Хърмаяни те са невидими, което го кара да се усъмни в здравия си разум, но за негово щастие се намесва Луна, момичето, което чете списание наопаки и има репички за обеци, и тя го "успокоява" с думите: "Ти си точно толкова нормален, колкото съм и аз."

2. Като приятели

Едно от симпатичните неща в Луна е, че често казва неща, които карат хората да се чувстват неудобно (подобно на дядото на съпруга ѝ). Любимата ми такава сцена е, когато Хари ѝ казва, че няма да има повече сбирки на ВОДА, а Луна отвърна: "Струваше ми се, че имам приятели."

3. Боядисаната вежда

След един час по трансфигурация, Хари беше останал с една яркожълта вежда. Това беше малко преди коледния бал на Слъгхорн и Хари трябваше да покани някого, затова покани Луна, но изрично подчерта, че я кани като приятелка. Ето какво отвърна тя: "О, да, искам да дойда с теб като приятелка! Никой досега не ме е канил като приятелка на празненство! Заради това ли си си боядисал веждата… заради празненството? Дали и аз да не си боядисам едната?"

И ако от горните три примера може да останете с впечатлението, че Луна е откачена, леко глупава и няма приятели, следващите няколко примера ще покажат, че Луна е също така талантлива и проницателна.

4. Луна и Барни

Когато Хари беше опитал да се скрие от света, приемайки образа на едно мъгълско момче, приличащо на член на семейство Уизли, само Луна успя да разбере, че е той:
"— Здрасти, Хари! — поздрави тя. 
— Ъъъ… аз се казвам Барни — смути се той. 
— О, и това ли сте променили? — попита безгрижно Луна. 
— Ти как разбра?
 — О, от изражението ти — поясни момичето."

5. Рисунката

Една от най-любимите ми сцени, свързани с Луна, за съжаление отпадна от филма, а щеше да е перфектна. Става въпрос за рисунката, която Луна беше нарисувала на тавана на стаята си, изобразяваща Хари, Рон, Хърмаяни, Невил и Джини, свързани с безброй много пъти изписана думата "приятели".





6. Изчезналите вещи

В края на "Хари Потър и орденът на феникса", когато Хари е по-тъжен, отколкото е бил в целия си живот (защото е загубил Сириус Блек и защото е открил, че съдбата му е да се изправи срещу Волдемор), среща Луна, която търси вещите си.
В този момент Хари изпитва силна обич към момичето и ѝ предлага да ѝ помогне, но тя отказва, защото не се притеснява - накрая нещата винаги се оправят.

7. Имението на Малфой

И най-силното според мен доказателство за това колко прекрасен човек е Луна, е частта с имението на Малфой. Луна е затворена в тъмницата на имението заедно с Оливандър. Старият магьосник е изтезаван и е загубил всякаква надежда, че ще бъде отново свободен, докато не се появява Луна. Нито смъртожадните, нито мракът в тъмницата могат да сломят духа ѝ и тя успява да прехвърли част от вътрешната си светлина на Оливандър - дава му надежда и му помага да не изгуби разсъдъка си.

Всички тези дребни неща, които нямат връзка с главната история, правят Луна толкова специална. В "Хари Потър" има стотици малки детайли, които правят историята на Роулинг толкова велика и неповторима, но без съмнение Луна е най-специалният от тях. Ако я нямаше, историята можеше да се развие по съвсем същия начин, но никога нямаше да има същото въздействие.