Годишнина от излизането на "Вакантен пост"

Преди седем години целият свят очакваше една книга - "Вакантен пост" на Джоан Роулинг. Бяха минали пет години от последната книга за Хари Потър, която беше счупила всички рекорди по продажби и всички искаха да видят как Роулинг пише литературната история отново. Резултатът обаче ни изненада и разочарова някои.

За книгата

За разлика от "Хари Потър", която е писана с цел да стане популярна, "Вакантен пост" е книга, която сама не ти позволява да я харесаш. И не ме разбирайте погрешно, книгата е перфектна в литературно отношение, но всички онези неща, които ни карат да обичаме "Хари Потър", умишлено са премахнати от авторката - трудно можем да харесаме или да симпатизираме на героите, няма динамичен сюжет, няма мистерия и няма изненада накрая.

Книгата разказва за малкото градче Пагфърд, измислено от Роулинг, и започва със смъртта на единствения човек (поне така изглежда в началото), който не е бил абсолютен егоист и е опитвал да направи нещо за другите. Смъртта на Бари Феърбрадър се отразява на живота на всички членове на Пагфърд, но по малък, почти незначителен начин.

И точно това прави книгата толкова трудна за харесване - липсва "голяма история", дадени са ни само дребните проблеми на няколко души, а образът на покойния Бари остава на заден план, като призрак. Името му е използвано от някои от децата, за да публикуват обидни коментари за родителите си в интернет.

Подобно на героите в "Хари Потър", Роулинг е създала реалистични и пълнокръвни образи, с чийто начин на мислене ни запознава много по-подробно, отколкото в магическата си поредица, но умишлено се опитва да запази дистанция между читателите и героите. Така, докато чете книгата, човек се чувства като един от онези безразлични наблюдатели, които населяват малкото градче.

Филм

Книгата беше филмирана като минисериал по BBC, но както авторката каза още преди излизането ѝ на пазара, "Вакантен пост" е труден за филмиране и в крайна сметка създателите на телевизионната версия не успяха да се справят със задачата.

Моето мнение

Хареса ми, че преди да се впусне в разследване на мистерии с Корморан Страйк, Роулинг публикува тази толкова различна от "Хари Потър" книга. С нея даде на света ясно да се разбере, че не е обвързана с жанр или възрастова група и може да прави всичко, което пожелае.

Книгата се чете много бързо и лесно, но в никакъв случай не я препоръчвам на почитателите на щастливи истории, защото "Вакантен пост" е разказ за страданието, разочарованието и апатията. В края на романа читателите остават с едно неприятно усещане на незавършеност - никой от героите не постига това, което иска и реално никой не печели. Всички остават наранени, огорчени или озлобени.

Горещо я препоръчвам обаче на онези, които харесват Джоан Роулинг - уникалния ѝ стил и въображение, които превърнаха "Хари Потър" в най-четената книга. Зад грубия език и грозните картини на "Вакантен пост" стои същият човек, същият великолепен разказвач. И е важно почитателите ѝ да познаят и тази страна на Роулинг, за да могат да открият и авторката на "Вакантен пост" в "Хари Потър".