Творчески турнир №8: Произведение 1

Произведение 1
Тайната на Салазар Слидерин

от Дарина Борисова

(От мъгълофобите: Всички разкази се публикуват без редакция! Организаторите на турнира смятат, че това е задължение на авторите.)

Първи септември наближаваше по-бързо от очакваното. Листата на дърветата се люлееха от силния вятър, а небето беше пълно със сиви облаци, от които се сипеше пороен дъжд. Създателите на Хогуортс още обмисляха как да се приемат и разпределят учениците по домовете.
- Може би ще е най-разумно да се разделим и всеки да търси деца с магически способности. Ти Хелга ще потърсиш на улица Рестъринг Стрийдълс, а ти Годрик...
Роуина щеше да продължи, но Слидерин я прекъсна.
- Категорично не съм съгласен - изсъска Салазар. - Ще ходим там, където сме сигурни, че живеят само чистокръвни.
- Според мен трябва да проверим навсякъде и да дадем шанс на всяко дете. Така е най-честно. - промълви тихо Хафълпаф.
- НЕ, само си губим времето! Остава месец до първи септември и ако не намерим скоро ученици няма да има Хогуортс - повиши глас Слидерин. - Слушайте моят план или няма да стигнем до никъде.
- Спрете да се карате! - включи се Грифиндор. - Нека Салазар да търси чистокръвни щом иска! Хелга из мъгълските къщи, а аз и Роуина останалите.
- Сега ни остава само да решим как да разпределим учениците по домовете. - продължи Роуина Рейвънклоу.
- Да работим заедно. Нека се редуваме. – предложи Хелга, но сякаш никой не я чу, защото Салазар отново заговори.
- Защо всеки не действа както си реши? Защо трябва да работим заедно? Ако просто... - Той беше прекъснат от Грифиндор, който вече губеше търпение.
- Достатъчно Салазар! Стигна твърде далеч. Слушай какво ще ти кажа. - скастри го Годрик.
- НЕ, НИЩО НЯМА ДА СЛУШАМ! Вие не искате да чуете мнението ми, защо аз да изслушам вашето? Знаете ли какво, вече не виждам смисъл да оставам тук. - той се завтече към вратата, но Хелга Хафълпаф хвана студената му бледа ръка и се опита да го спре.
- Не си тръгвай! Не трябва да се разделяме, трябваш ни за да продължим. - умоляваше го тя, едва сдържайки се да не се разплаче.
- НЕ, аз повече никога няма да се върна! Мога да се справя и без вас. – изкрещя разяреният магьосник, но останалите чуха само съскане, защото беше изрекъл думите си на змийски език.
Отскубна се от ръката на Хафълпаф, чиито сълзи вече се стичаха от кафеникавите й очи. Отвори вратата и я затръшна след себе си. Започна да обикаля гневно из коридора, разтърквайки челото си. Тогава изведнъж му проблесна идея и на лицето му грейна зловеща усмивка. Толкова беше погълнат от мислите си, че не се усети, че говори на глас.
- Ако имам свое място в Хогуортс, където да пазя магическият си медальон? Ще събера таен кръг, за да може ако нещо се случи с мен и загина млад, те да наследят богатството ми! Но как ще стане незабелязано и как ще се върна в Хогуортс после? Защитните магии не могат да се преодолеят! Трябва да убедя останалите, че искам да се върна и съжалявам за стореното, а съюзниците ми ще скрия с хамелеонизираща магия. За пазач на входа най-добре да потърся нещо голямо и дълголетно, нещо като, като... БАЗИЛИСК! – извика силно Слидерин така, че думите му се чуха като ехо в дългият коридор.
След като изрече планът си се усети, че думите му не са само в главата му, а се чуват в действителност, но за щастие и да минаваха останалите създатели на училището, нямаше да разберат за какво става въпрос, тъй като от монолога му се чуваше само съскане. Сега оставаше да осъществи всичко.
Салазар закрачи победоносно през коридора и малко след като премина защитната бариера на Хогуортс се магипортира. След минути се появи в Хогсмийд. Единствената светлина идваше от луната и тук таме от някой уличен фенер. Тази обстановка караше улицата да изглежда доста мрачно и зловещо. Змиеустият се скри под сянката на едно дърво и зачака. По това време рядко минаваха хора, защото отдавна се беше свечерило и повечето се бяха прибрали.
Мина много време откакто Салазар беше пристигнал. Той тъкмо понечи да си върви когато чу наблизо гласове. Приближи се дотам и се скри зад един храст. Видя четири момчета изпаднали в разгорещен спор.
- Вижте го! Съска като някаква змия! Какво ти стана, Купър? Езика ли си глътна? – заговори присмехулно едното от момчетата, което беше с пъстри очи и русолява коса, а чертите на лицето му бяха груби.
- Не знам какво се случва! Моля ви, някой да ми помогне! – каза Купър, като изговаряше някои думи на змийски, а останалите на обикновен език. На вид беше слаб и висок, къдравата му кестенява коса леко прикриваше едното от очите му, които бяха с небесен цвят, а дрехите му бяха мъгълски.
- Ти си особняк. - изкиска се ехидно най-високият от тях, след което подкани с ръка другите да го последват.
Купър остана сам, сега беше шансът на Слидерин да го заговори.
- Може би аз мога да ти помогна - изсъска Салазар Слидерин, излизайки от сенките на храста.
- Ти разбираш какво казвам? И ти ли си като мен? – момчето проговори тихо и с неприкрита нотка на страх като изговаряше думите си съскайки от време на време, но при вида на облеклото и чудатият за него вид на магьосника понечи да си тръгне.
- Не си тръгвай! Имаме повече общо отколкото си мислиш. Ти говориш змийски, аз също и ще ти помогна да го овладееш - каза Салазар с усмивка, която трябваше да мине за дружелюбна, но по скоро изглеждаше страховита.
- Наистина ли ще ми помогнеш? Мога ли да съм сигурен, че не ме лъжеш? – попита Купър.
- Можеш да си повече от сигурен, но ще ти помогна само ако ти ми съдействаш. Ще ми помогнеш да намеря още магьосници с редки способности за моя таен кръг, в който ще включа и теб, ако се съгласиш, разбира се. После ще дойдеш с мен в училището за магия и вълшебство Хогуортс, където ще е мястото за нашите срещи. Ако се съгласиш ще те науча как да изричаш заклинания, как да вариш отвари и много повече. Е какво ще кажеш?
- Да, разбира се - отговори със широка усмивка детето, но после тя се помрачи - но когато родителите ми видят, че не съм вкъщи ще се тревожат. Може ли поне да им кажа къде отивам?
Магьосникът се поколеба след което каза - Те като теб ли са?
- Чувал съм татко да говори езика, но когато съм го питал не ми е казвал, че това е змийски. Все повтаряше, че ми се причува, а мама съм я забелязвал да държи някаква пръчка и да говори със странни думи каквито не бях чувал преди. Баща ми също има такава, но рядко го виждам да я използва. – разказа Купър.
-Това значи, че ти си вълшебник. Пръчките на родителите ти са магически, а думите – заклинания. - обясни Салазар, опитвайки се да звучи любезно, но думите му бяха студени като зелените му очи. - На колко години си момчето ми и къде живееш? Ако ми кажеш ще отидем у вас да се срещна с родителите ти.
- Аз съм на 14, живея недалеч от тук в онази жълта къща в края на улицата. - той посочи една ниска къщичка. Пред нея имаше градинка с бегонии и рози. Отвътре се забелязваше светлина от свещ, сигурно бяха будни.
- Добре, тогава да вървим. – каза решително Салазар.
Не след дълго вече бяха стигнали. На вратата имаше дървена табелка с надпис ,,Слилвард“. След като прочете надписа Салазар се досети, че това е прастар чистокръвен род. Почука и вратата се отвори от висока и стройна жена с коса като на Купър, но по-дълга, очите и бяха кафяви, а дрехите й изглеждаха така сякаш се опитва да изглежда мъгълски, но не знае какво да подбере. Беше навлякла синя рокля наобратно и навила перлено колие около ръката си. Още щом видя Салазар със сина му, на лицето й се изписа нещо средно между страх и разтревоженост.
- Вие сте Салазар Слидерин – каза тя с учудване. – Бързо влизайте преди някой да ни е видял.
След като всички бяха вътре, жената ги покани да седнат на едно старо розово канапе, пред което имаше малка кръгла масичка. Къщата по нищо не се различаваше от мъгълските. Ако влезеше някой, нямаше да се досети, че тук живеят магьосници.
- Изчакайте , ще повикам съпруга си. – тя излезе през дървената врата и се върна след около пет минути. – Това е Ангуис*, а аз съм Аманда*. До нея беше застанал много висок, безбрад, чернокос мъж с очила с елипсовидна форма, който бе подбрал облеклото си не по- добре от своята съпруга. Имаше бяла риза, под която стърчеше зелен пуловер, а на крака си носеше ръчен часовник.
- Какво ви води насам в тези опасни за магьосниците времена? – рече на змийски Ангуис сякаш да се похвали, че го владее.
- По-рано днес срещнах сина ви и го попитах дали иска да стане част от моят таен кръг от магьосници с редки дарби. Той се съгласи, но поиска да ви съобщи за решението си, защото смяташе, че ще се разтревожите. Дойдох не само за това, а и за да ви предложа да се включите. Съгласни ли сте?
- Разбира се за нас е чест да сме част от членовете на кръга на един от най-могъщите магьосници на нашето време. – отговори веднага господин Слилвард и по изражението на съпругата му си личеше, че и тя е на същото мнение. – Какъв е планът? – продължи Ангуис.
- Вие ще търсите още хора, които да вземем с нас, а аз ще се магипортирам до Гърция, за да намеря яйце на базилиск. Ще се срещнем у вас след три дни, където се надявам да се видя заедно с останалите магьосници, които ще съберете. – обясни им Слидерин.
- Но създаването на базилиска и отглеждането му не е ли незаконно? – попита озадачено Аманда.
- Мамо, тате, щом сте знаели всички тези магьоснически неща защо не сте ми казали какъв съм досега? – разгорещено запита Купър още преди да е изслушал отговора на магьосника за базилиските.
- Искахме, през всичките тези години, но не желаехме да излагаме живота ти на опасност, защото в тези времена е рисковано магьосник да се показва в мъгълският свят без прикритие. Ако се разбереше за способностите ти щяха да те убият. Мъгълите са безпощадни щом става дума за магия. – отвърна майка му.
- Не беше нужно да ме учите на магии или змийски. Можеше просто да ми обясните.
- Планирахме да го направим когато навършиш седемнайсет и можеш да се грижиш сам за себе си. – продължи баща му.
- Е, аз ще си тръгвам вече – прекъсна ги Салазар Слидерин преди спорът да се е разраснал. – Ще се видим скоро.
След като излезе от дома на семейство Слилвард зави в една тъмна уличка и се магипортира.
След по-малко от миг вече беше в Гърция пред висока колкото десет къщи черна кула, построена на хълм, заобиколен от високи дървета. Почука с магическата си пръчка четири пъти с бързо темпо и осем с бавно, след което се чу как отвътре резето само се повдига и вратата се отваря. Магьосникът заизкачва извитата стълба докато накрая стигна последния етаж. Влезе през открехнатата врата вляво и от стаята се чу старчески глас.
- Кой смее да влиза тук без покана? Покажи се. – занарежда гласът.
Без да се колебае змиеустият влезе и зърна ниско старче с дълга сребристо бяла брада, облечено в кехлибарена на цвят мантия и държащо високо вдигната магическа пръчка.
- А, ти ли си Салазар, кажи за какво си дошъл този път? – усмихнато попита Хърпо Противният, който наистина си беше противен, защото носът му беше голям и крив и върху него се виждаше гигантска брадавица, а зъбите му бяха жълти.
- Този път не съм тук за семена от плашеща върба. Идвам за нещо далеч по-опасно. Търся яйце на базилиск.
- Знаеш, че е незаконно, затова ще ти струва малко повечко. – Хърпо явно беше хитричък и знаеше как да се пазари.
-Хайде де, познаваме се от толкова време! – опита да го разубеди другият магьосник.
- Добре, добре, ще ти направя един галеон отстъпка. Осемстотин и два галеона. – още преди да каже изречението беше протегнал сбръчканата си ръка за парите.
- Щом толкова настояваш. – Слидерин бръкна във вътрешният джоб на мантията и извади от там всичките си пари.
- Отивам да го донеса. Надявам се да знаеш как да се грижиш за него. – усмихнал се при вида на парите, захапа един от галеоните за да се убеди, че са истински.
- Много ясно, че знам! Разказвал си ми хиляди пъти. – твърдеше Салазар въпреки, че дори не знаеше как се създава базилиск. След няколко минути Хърпо се върна с яйце и крастава жаба.
-Трябва само да го сложиш под жабата и след около три месеца ще имаш базилиск. – обясни Хърпо Противният.
- Ясно. Е, аз ще си тръгвам. – рече магьосникът и хвана дръжката на вратата.
- И едно последно нещо в случай, че си забравил. Не гледай в очите му, защото който погледне в тях умира на място. – предупреди старчето.
- Ще гледам да го запомня. – Каза на излизане змиеустият и след като напусна кулата се чу ПУК и той изчезна.
След два дни се срещна с останалите от кръга, които Купър и родителите му откриха.
- Е, виждам сте успели със задачата ми. Надявам се, че Купър и семейството му са ви разказали за моят план.
- Да, знаят за всичко. – отговори Ангуис.
- Чудесно, ще се радвам да ми се представят. – доволно заяви Слидерин.
- Аз съм Сор*, а това е моята близначка Джем*. Тя е леглимант, а аз оклумант – лицата на двете близначки изглеждаха почти еднакво, но много неща ги различаваха една от друга.
Сор носеше цилиндър на главата си и кестенявата й коса се спускаше до коленете. Върху тънките си и фини крачета беше навлякла широки черни панталони, съчетани с жълта блуза на червени точки. Въпреки странният й вид на лицето й сияеше широка усмивка. Сестра й изглеждаше съвсем различно. Косата й, също толкова дълга, но спретната в стегнат кок. Лицето й, макар да изглеждаше досущ като на другото момиче, не излъчваше радост като нейното, а студенина и мрак. Очите й гледаха бездушно, а чертите й не показваха дори малка следа от усмивка. Облеклото беше цялото черно, като се започнеше от роклята с дълги ръкави и чак до стъпалата с нахлузени високи ботуши.
- Не всеки владее оклумантика, а още по-малко магьосници се справят и с леглимантиката. На колко сте двете? – запита Слидерин.
- На 24 – чу се тихият мрачен глас на Джем. – И не, не смятам да се усмихвам след като няма причина за това.
- Е, добре. – рече усмихвайки се Салазар. – А ти момче, какво умееш? – той погледна към едно ниско, тантуресто пъпчиво момче, което носеше квадратни очила.
- Аз говоря езика на езеряните. – с дрезгав глас отговори той.
- Ако може да чуя името и годините ти? Интересно откъде знаеш езерянски? – изпитателно погледна към него Салазар Слидерин.
- Казавам се Лакус*. На 19 съм. Знам да го говоря, защото баща ми е езерян. – заяви тихо пъпчивкото.
- Досега не съм чувал за човек, който да знае такъв сложен език. Кажи нещо на езерянски. – заинтригуван каза магьосникът.
Чу се гърлен клокочещ звук .
- Е, какво значи? – заинтересовано ахна Купър.
- Че се радвам да се присъединя към вас. – с усмивка отвърна Лакус.
- А ти си? – Салазар погледна към жена с лилава коса до кръста, която от време на време ставаше ту зелена, ту синя, изобщо във всякакви оттенъци. Очите й нямаха определен цвят, защото те се променяха непрекъснато, но най-често бяха с цветовете на дъгата. Дрехите й от шарени по-шарени. Обувките й бяха различни - едната червен ботуш до коляното, а другата оранжева пантофка. Полата й – с цвят на цариградско грозде. Чак когато се вгледаха останалите забелязаха, че си е променила ушите в остри като на елф.
- Както сигурно сте видели съм метаморфмагус. Преди да ме попитате аз съм Леа* на 20 и готова за приключения – отговори тя въодушевено сякаш е малко дете.
- След като вече се познаваме можем да тръгваме, но преди това трябва да ви хамелеонизирам. Съберете се около мен и когато стигнем никой да не говори, за да не се издадете.
След няколко минути вече бяха навън, готови да потеглят.
- Хванете се за мен. Хогуортс е далеч и ще се наложи да се магипортираме. – съобщи им Салазар.
Всички се появиха успешно точно пред магическата бариера на училището за магия и вълшебство. В двора бяха застанали Хелга, Роуина и Годрик , запътили се да тръгват на някъде. На Салазар нямаше да му се наложи да ги умолява да го върнат, защото Грифиндор тъкмо беше отворил бариерата, за да излязат. Това беше шансът му. Бързо наметна мантията невидимка и влезе, а останалите го последваха.

***
- И къде ще се събираме? – запита майката на Купър.
- Още не съм решил... сега ще избера къде. – отсече нервно Салазар.
- Тогава защо ни взе с теб щом все още не знаеш къде ще се провеждат срещите на кръга? – ядоса се Леа, а косата й стана огнено червена.
- Трябва да ви покажа нещо важно, което не търпи отлагане. – продължи сериозно Слидерин.
- И какво е толкова неотложно? – учудено попита Лакус.
- Ще разберете щом избера мястото. А защо не там. – предложи магьосникът.
- Какво в тоалетната ли? – каза през смях Сор.
- Много ясно, че не. Той смята входът да е там. – отвърна прочела мислите му Джем.
- Хайде влизайте по-бързо. – подкани ги лидерът им.
- Как така ще направиш входа в най-обикновена тоалетна? – невярващо погледна Лакус.
- С бележеща магия много ясно, а помещението ще се направи в тръбите с разширяващо заклинание. – студено каза Джем.
- Може ли да спреш да ми четеш мислите и ако може спрете да говорите... опитвам да се съсредоточа. – Салазар влезе в една от кабинките на тоалетната, насочи магическа пръчка към дръжката на умивалника и прошепна – Скарфиато*- върху мястото което посочи с пръчката си се появи знак на малко змийче. Каза нещо на змийски и умивалника се отмести, разкривайки зад себе си тясна тръба, която се разшири след като магьосникът замахна още веднъж с магическа пръчка.
- Хайде влизайте вътре после отново ще разширя, за да стане голямо колкото стая. – повика ги Салазар.
Осмината запълзяха в тръбата и Слидерин ги спря по средата на пътя, замахна с пъчка пет пъти. Тръбата се разшири десетократно и вече наистина заприлича на стая.
- Профусимо*. - след като изрече думите върху пода на стаята се появи тревисто зелен килим, а върху него кръгла маса с точно осем стола, по един за всеки. В единия край на стаята имаше камина с мислоем до нея. Две от останалите стени бяха заети от много рафтове с магически книги и отвари. Като допълнение към всичко това стаята допълваха няколко зловещи статуи на змии, от които едната беше по-голяма и с отворена уста. Салазар извади от вътрешния си джоб на мантията яйцето от базилиск, сложи върху него краставата жаба и ги пъхна заедно в устата на статуята.
- Това яйцето от базилиска ли беше? – попита Купър.
- Да ще се излюпи до 3 месеца. Сядайте на масата трябва да обсъдим нещо. – подкани ги лидерът на кръга. След като всички вече бяха по местата си той извади от гънките на мантията си медальон с капаче и змия, нарисувана на него и отново заговори. – Знаете ли какво е това? – каза той държейки предмета в бледите си ръце. Всички поклатиха глави. – Точно за това съм ви довел тук.
- Заради някакъв си медальон ли? – смеейки се попита Леа.
- Няма да мислиш така след като видиш това, което съм ви подготвил. Елате с мен. – Заведе ги при каменен съд, долепи пръчката до слепоочието си, извади от там вещество, нито течност, нито газ и го пусна в съда. - Това е мислоем. Току що пуснах в него един мой спомен, който държа да видите. Само си потопете главите вътре и си отворете очите.
- Няма ли да се удавим? – изплашено каза Купър.
- Не, много ясно! Той знае какво прави – кисело отвърна Джем.
Вече потопили глави вътре, усетиха как падат надолу. Образът се разясни и те видяха Слидерин, седящ на стол сам в една стая, държеше медальона с капачето и нашепваше заклинания насочени срещу него.
- Амицис*, Империум каверна регули*, Фортуна*, Хостибус*, Тенебрис*, Солитудинем*, Мисериае*. – след като приключи със заклинанията се чуха гласове и той прибра медальона в джоба си. Вратата се отвори и вътре влязоха Хелга Хафълпаф, нисичка и пълна с мил поглед и топчест нос. Роуина Рейвънклоу, висока, с очила, сини очи и кестенява коса на кок, върху който имаше шапка в турско син цвят и Годрик Грифиндор с червена мантия на жълти райета, която почти се скриваше от дългата му прошарена брада, стигаща почти до коленете. Той заговори пръв.
- Дойдохме Салазар, за да обсъдим с теб въпроса по търсенето на ученици и разпределянето им...
Слидерин ги остави да видят спомена до частта когато си тръгва от Хогуортс.
- Ако сте следели внимателно и знаете заклинанията сте разбрали за какво служи медальонът и защо е важен. Някой досети ли се?
Никой не отговори освен Джем.
- Аз знам заклинанията. Омагьосали сте медальона така, че за враговете ви да има самота, мрак и нещастия, а за съюзниците и приятелите късмет и контрол над базилиска.
- Правилно. Вие сте тук за да станете тези съюзници. Застанете един до друг и ще ви обвържа с медальона, за да може да контролирате базилиска. Амалгамейт*- от пръчката излезе син лъч, който докосна медальона, раздели се на осем и достигна всеки един от магьосниците. - Създадох тази стая, за да пазя медальона тук и единствените, които ще могат да управляват пазача ще сте само вие, аз, наследникът ми и някой змиеуст, ако се добере до стаята, но вие няма да допуснете това да се случи. След смъртта ми ще се грижите за това място и то ще бъде ваше.

***

След десет години Салазар вече беше мъртъв, случайно погледнал очите на базилиска, забравяйки заръките на Хърпо Противният, а синът му Хоуп беше още бебе и не можеше да участва в срещите. Тайният кръг се беше събрал пред входа на стаята.
- Това място е твърде опасно! Най-добре да извадим медальона и да не казваме на никого за помещението, за да няма повече невинни жертви, а базилиска ще оставим тук. Няма да може да избяга. Сигурна съм, че това е най-правилното решение – промълви Леа, а косата й придоби метално сив цвят. Купър отмести леко умивалника и каза.
- Акцио медальон! Ще го дам на Хоуп, когато порасне, а засега аз ще го пазя в себе си. Да си вървим, мисля, че чувам някой да идва насам.
Никой друг не знаеше какво се крие зад умивалника в женската тоалетна, но едно беше сигурно. Стаята на тайните може би никога повече нямаше да бъде отворена.
_______________________
*Ангуис (лат.) – змия
*Аманда (от лат. Amandi) – любвеобвилна
*Сор (от лат Soror) – сестра
*Джем (лат) – близначка
*Лакус (лат) – езеро
*Леа (от лат. Leatus) – шарена
*Скарфиато (лат.) – бележа
*Профусимо (лат.) – украсявам
*Амицис (лат.) – за приятелите
*Империум каверна регули (лат) – контрол над базилиска
*Фортуна (лат.) – късмет
*Хостибус (лат.) – за враговете
*Тенебрис (лат.) – мрак
*Солитодинем (лат.) – самота
*Мисериае (лат.) – нещастие
*Амалгамейт (лат.) - обединявам

____________________
Споделете мнението си в коментарите под тази публикация или се присъединете към групата на турнира: Хари Потър творчески турнир във Facebook, където ще се проведе гласуването за най-добрия разказ.