Творчески турнир №8: Произведение 3

Произведение 3
Едно две три

От Анонимен

(От мъгълофобите: Всички разкази се публикуват без редакция! Организаторите на турнира смятат, че това е задължение на авторите.)

Двамата стояха пред входа на подземието. Нямаше врата, но дупката към огромното помещение зееше като рана в сърцето на пещерата.
- Честит рожден ден, Салазар.
Слидерин се огледа наоколо и присви очи.
- Какво си направил, Годрик? За какво ще служи тази зала?
- Не съм сляп, Салазар. Знам с какво се занимаваш през последния един месец. И ако изчисленията ми са точно - ти вече си готов.
- И си се крил от мен? Наблюдавал си ме?
- Има ли значение? Важното е, че сме тук. Освен това, исках да съм сигурен, че няма да си сам. В случай, че имаш нужда от помощ, разбира се.
- Винаги си ме подценявал.
- Никой от нас няма опит с това същество. Всеки, който го подценява е глупак.
- Защо се занимаваш с това? С моята мечта?
- Питаш ме защо искам най-добрия ми приятел да сбъдва мечтите си?
- Точно това те питам. Решил си, че няма да се получи.
- Ако това беше вярно, щях ли да се занимавам един месец с изграждането на това помещение? Знаеш ли колко време ми отне докато получа любимото ти зелено за цвят на стените…
- Защо, Годрик?
- Защото това, което искаш не може да се направи на открито. Прекалено опасно е, трябва ти специално място. И аз го направих. За теб, приятелю.
Слидерин дълго време го гледаше в очите и накрая каза:
- За едно си прав поне. Тази вечер ще е. Всичко е готово.
- Прекрасно. Остана само един детайл.
- Вратата.
- Реших, че ти ще искаш да я направиш по твой вкус. Не исках абсолютно всичко тук да е направено от мен.
Слидерин се приближи напред с решителна стъпка. Вдигна магическата си пръчка на нивото на гърдите си и произнесе набор от звуци и съскане, които Грифиндор разбра само по резултата. Въздухът в пространството пред приятеля му се сгъсти, оформи се голямо парче метал, на което след още няколко изсъсквания се появиха три змии. Те се сплетоха, вратата се закрепи за входа на пещерата със силен трясък, и след това веднага сервилно се отвори пред господаря си.
Двамата пристъпиха бавно в ледено студеното помещение. Пътеката към дъното на Стаята беше дълга, и стъпките им предизвикваха глухо ехо.
В един момент Грифиндор спря, но Слидерин продължи твърдо напред. На голямата площадка застана на едно място и си пое си въздух. Извади магическата пръчка от дълбокия джоб на мантията си - нямаше нужда от движения.
Въздухът се разкъса от грохот, който наподобяваше на звуци от експлозия. Помещението се изпълни с влечугото, което протегна главата си към високия таван, разпъна се и отвори очи широко. След това настана тишина. Базилискът беше величествен.
Колкото и да му се искаше да разгледа по-обстойно чудовището, Грифиндор затвори очи. Огромната змия се плъзна стремглаво към стоящата на средата на пътеката фигура, която не помръдна. Спря се точно пред Грифиндор, който беше скръстил ръце на гърдите си и чакаше. Базилискът отвори широко огромната си уста, разплете раздвоения език и изсъска мощно.

Час и половина по-късно Слидерин и Грифиндор седяха в кабинета на директора и пиеха огнено уиски. Слидерин беше изтощен, но не искаше да се издаде. На всяка цена трябваше да изглежда непобедим.

***

- Това ли е единствения шанс, Гордик?
- Да, вече няма връщане назад.
- Но защо не се опитаме да говорим с него?
- Колко пъти още, Хелга? Това, което Салазар иска, заплашва бъдещето на Хогуортс.
- Гордик е прав. И аз не виждам друг изход. А и все пак планът е много елегантен.
- Но какво право имаме ние, Роуина? Да не говорим, че е неморално.
- А това, което той иска повече ли ти харесва? За какъв морал говориш? Помисли за децата, Хелга.
- Аз само заради децата се съгласих да участвам в тази лудост. Повече никога няма да хапна маринована змиорка в живота си.
- Планът ти е гениален, Роуина. Не бих могъл да се сетя за такъв ход и за двеста години.
- Не ме ласкай, Годрик. Нямаме време за това. Как е Салазар?
- Опита се да скрие от мен изтощението си, както аз на свой ред скрих, че не го забелязвам въпреки всичко.

***

След втората трансформация Слидерин се свлече на студения под на Стаята и остана така дълго време. Не му достигаше въздух, и нямаше сили да се изправи на крака. Остана така два дни, като единственото, което успяваше да направи за себе си, беше да затопля въздуха с магия през няколко часа. За друго сили не му достигаха.
Тъй като вратата на Стаята беше направена от него самия по настояване на Грифиндор, достъп до нея имаше само той, Слидерин. Приятелят му беше направил такъв глупав ход, без да се усети, че никога няма да може да влезе в Стаята, което сам беше сътворил. Също така унижението, ако някой го видеше в това състояние, щеше завинаги да срине репутацията му на най-великия магьосник, който света е виждал някога. Какъв позор би било, даже след постигнатото.
На края на втория ден успя да излезе от Стаята и да се магипортира. При появяването си в собствената си спалня се оказа, че не се е магипортирал добре и е разкъсал лявата си ръка почти на две. Остана в болничното крило една седмица, като благодарение на Грифиндор, никой не попита какво му се е случило.

***

- Не мога да го гледам как лежи там и се мъчи. Аз съм виновна за всичко! - Хафълпаф беше сложила до леглото голяма чиния с любимото ястие на Слидерин. Патешко със земни ябълки.
- Скоро всичко ще свърши, не се обвинявай. Ако изобщо може да се говори за вина, то тогава сме виновни и тримата. Аз измислих плана, Гордик му подхвърли идеята и след това му “подари” Стаята, ти сготви патешкото. А тримата заедно направихме магиите в пещерата, за да е по-слаба силата му вътре в нея. Ще го държи както утроба - в затвор, от който само че няма да може да се излезе. Никой от нас тримата не говори езика, за да влезе при него в момент на слабост. Това беше нашата застраховка. Единствено друг, който може да говори змийски ще е способен да отвори вратата и да пусне чудовището. А освен самия Салазар, за друг такъв магьосник не се знае.
- А защо той да не си отвори сам отвътре?
- За четвърти и последен път ти обяснявам, Хелга - когато са в животински вид, зоомаговете не могат да говорят. Без значение на какъв език. Всеки, с когото разговарях, докато проучвах въпроса, потвърди тази теория. Един магьосник от юга се е опитал да говори на френски, както си е бил във вид на жаба и така се е задавил с вода, че за малко не се удавил.
- Добре, Роуина. Щом си сигурна...
Двете тръгнаха към вратата на болничното крило. Хелга вървеше напред, а Роуна замахна скришом с магическата си пръчка, за да премахне заклинанието за заглушаване на звука от леглото на Слидерин.

***

Една седмица по-късно четиримата седяха в директорския кабинет, всеки с бокал в ръка.
- Трябва да призная, приятелю, изглеждаш по-здрав от всякога.
- Както винаги си много наблюдателен, Годрик.
- За Салазар. - вдигна бокала си Грифиндор.
- За Салазар. - казаха Хелга и Роуина.
Четиримата отпиха, всеки прикриващ мислите си зад чашата. Слидерин си позволи една от редките усмивки под мустак. Триумфът му беше пълен - беше постигнал нещо, което никой магьосник не беше и сънувал. Нито млад, още по-малко на неговата възраст. Инцидентът от последния път нямаше да се повтори. Беше забравил да се храни в деня на втория опит. Повече нямаше да направи такава грешка.
- Все още не разбирам какво се случи с теб, Салазар. - Хелга зададе въпроса, както я беше накарала Роуина. Бяха репетирали целия разговор заедно, защото на Роуина никой нямаше да повярва, че е загрижена за здравето на Слидерин.
- Стомахът, Хелга, както винаги - стомаха. Е, и хора като нас имат право да страдат от своите малки недостатъци, нали така?
- Радвам се, че вече си добре. Много ни упла....
- Искам да ти благодаря за патешкото, Хелга. Винаги ще казвам, че не трябва да ям друга храна, освен тази, която ти си приготвила. Знаеш ли, дали можеш да ми направиш една услуга? Да приготвиш за мен още един път същото ястие? Да кажем … за утре на обяд? И да е по-голяма порция. Ще ми помогне да се възстановя по-бързо, сигурен съм.

***

Никой повече не видя Салазар Слидерин. Тримата създатели продължиха да преподават в хармония в Хогуортс и изживяха дните си без да се обръщат назад. В училището бяха приемани ученици от всякакви семейства, на които беше даван равен шанс да се занимават с магия, да разкриват талантите си и да допринасят за развиването на магьосническата общност.
Тримата създатели напуснаха света на живите един по един, всеки оставяйки след себе си своят принос към домовете, за които отговаряха, и за ценностите, с които всеки дом се отличаваше от другите. Колкото и да се стараеха да насърчават и учениците от дом Слидерин, за да не се чувстват изолирани без своя покровител, всеки от тримата изпитваше слабост най-вече към своите възпитаници. И така слидеринци останаха аутсайдери завинаги. Каква ирония, като се има в предвид, че техния патрон беше единствения от четиримата, който остана заровен жив за хиляда години в недрата на Хогуортс, докато Тримата напуснаха света като обикновени смъртни. Е, почти завинаги.
____________________
Споделете мнението си в коментарите под тази публикация или се присъединете към групата на турнира: Хари Потър творчески турнир във Facebook, където ще се проведе гласуването за най-доброто произведение.

Коментари

  1. браво чудесна история като заклет фен на на хари потър историята много ми хареса.

    ОтговорИзтриване
  2. Все едно чета истинска книга. Адмирации!

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Вижте последните:

Хари Потър събития и турнири

Абонирайте се за новини, коментари и теории по email:

Популярни публикации от този блог

Интервю с Любен Зидаров специално за феновете на "Хари Потър"

Хари Потър 8 все пак ще стане филм!!!

Коледен бал на Дейли Потър!!! Най-важното, което трябва да знаете

Кой е Бил Уизли от "Хари Потър"

Как Гийермо дел Торо накара Алфонсо Куарон да прочете "Хари Потър"

Волдемор: Историята на наследника - какво знаем за филма

Хари Потър и прокълнатото дете - излишната история

7 смразяващи Коледи - какво ни казва Роулинг с коледните глави в Хари Потър

Дори Любен Зидаров да не е чел "Хари Потър", не бива да го съдим твърде строго

Домовете на Хогуортс - представени ли са равностойно