Хари, Волдемор и дименторите (теория)


Това е една теория, която Радина намери в интернет и ми показа, а аз много харесах. Става въпрос за първата среща на Хари Потър с диментор. Тогава той чу последните мигове от живота на майка си и припадна. По-късно беше много засрамен, че само той е припаднал, а Лупин опита да го успокои, като му каза, че само той е преживял нещо толкова неприятно. Но не е само той!

Със сигурност е травмиращо за едно бебе да чуе (и може би да види) как убиват майка му, но не е ли много по-ужасно вече поотраснало дете, което може да разсъждава, да види как майка му умира по ужасен начин след провален експеримент? Не трябваше ли Луна да е много по-засегната от дименторите? Или Невил, който цял живот гледа как родителите му остаряват в "Свети Мънго", без да могат да го разпознаят? Или Рон, който е Уизли?
Със сигурност има десетки хора, които са преживели по-травмиращи или поне равно травмиращи неща, но никой не припада.
Освен това Хари е бил твърде малък, за да си спомня убийството на майка си. Можем, разбира се, да предположим, че споменът е останал запазен в него и дименторът го е извадил на повърхността, но много повече ми харесва какво има да каже по въпроса теорията, която искам да споделя.


Според теорията, смъртта на Лили е най-страшният спомен не на Хари, а на Лорд Волдемор, защото това е моментът, в който вместо да си гарантира вечен живот и власт, от него остава само 1/8 душа, скитаща се по земята.
И понеже частта от душата на Волдемор в Хари е много по-слаба от ненакърнената душа на момчето, дименторът има много по-голяма сила над нея и за момент душата на Волдемор излиза на преден план в съзнанието на Хари (затова той чува най-страшната случка от живота на лорда).
В този момент обаче, усещайки присъствието на Волдемор, магията на Лили се активира и блокира второто съзнание, затова Хари припада.

Теорията много ми харесва, най-вече защото се връзва отлично с момента от "Хари Потър и даровете на смъртта", когато виждаме смъртта на Лили от гледната точка на Волдемор, но в ума на Хари. Там самият Волдемор определя събитията от нощта на 31-ви октомври 1981-ва като "най-големия си провал".

Коментари

  1. Еха, много интересна теория, честно казано според мен си е точно така. Роулинг "го играе" изключително психологически, така че би било възможно. : ) Btw, блогът е готин, продължавай да го развиваш.

    ОтговорИзтриване
  2. Много добра теория, браво на авторът ѝ!

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Вижте последните:

Популярни публикации от този блог

Препратка към Хари Потър в роман на Стивън Кинг

7 неща, които (може би) не знаете за Хърмаяни Грейнджър

Джоан Роулинг за имената и планирането на историята в новата ѝ книга

Дарън Крис - как Хари Потър помогна на таланта

Защо Хърмаяни не е в Рейвънклоу

Чернокожата Хърмаяни - расисти ли са феновете на Хари Потър

Защо Хърмаяни и Хари Потър не се събраха накрая

Награда вместо наказание

Хърмаяни - героят в сянката на Хари Потър

Какво представлява Орденът на феникса