In memoriam: Любен Зидаров, илюстраторът и колко грозни можем да сме като общност

Тази седмица загубихме художника Любен Зидаров и нямаше как да не напиша нещо по темата, тъй като той е свързан не само с българското изкуство и с няколко поколения читатели, но и с любимата ни писателка. Със сигурност сте чули покрай цялата истерия тогава, че Зидаров беше избран да илюстрира юбилейните издания на „Хари Потър“ в България.

Кой беше Любен Зидаров?

Любен Зидаров е роден през 1923 г. и сред най-ранните му творби има комикси още от 1941 г. Той завършва живопис в Художествената академия в София през 1948 г. и от тогава работи като илюстратор без прекъсване.

Трябва да призная, че за пръв път чух името му малко преди излизането на юбилейните издания, когато от Егмонт обявиха намерението си да пуснат такива. Когато казах, че нямам представа кой е, от издателството ме увериха, че е невъзможно да не съм виждал нищо негово. И действително, когато потърсих по какво е работил, открих, че негово дело са илюстрациите на някои от най-любимите ми издания на прекрасни книги, като този „Том Сойер“ от 1982 г.

Това беше точно изданието, което аз четох преди много години и книгата все още е сред най-любимите ми, така че изображението е останало в паметта ми като много положителен спомен. Любен Зидаров е работил в продължение на толкова много години и по толкова много книги, че е почти невъзможно да има библиотека без книги с негови илюстрации.

Извадих късмет да мога да се запозная с него лично и с Радина Рейвънклоу бяхме удивени колко жизнен може да е един човек, който вече е прехвърлил 90-те. Художникът ни покани в ателието си в София, където ни показа оригиналите на част от илюстрациите, които видяхме в „Хари Потър“.

Добре ли рисуваше Любен Зидаров?

Когато се появиха юбилейните издания се разрази истинска буря от коментари, някои от които поставяха под съмнение художествената стойност на илюстрациите. Аз няма как да ги оценя, защото не разбирам нищо от изобразително изкуство. Мога да кажа само, че ме изненадаха, защото са различно от стила на всички останали, които имаме.

Въпреки това редица известни художници застанаха зад Любен Зидаров тогава, а най-големият колекционер на международните издания на книгите качи видео, в което показа българските корици и сподели, че са сред най-любимите му изобщо.

За мен обаче най-голямо значение имаше мнението на Али от The Blue Broomstick, тъй като тя е не само изключителен художник, но и много голям фен на „Хари Потър“. И когато я попитах, тя каза, че е влюбена в илюстрациите на Любен Зидаров и че неговите корици са едни от най-добрите, които някога е виждала.

Щом Любен Зидаров има толкова много международни признания, защитават го толкова големи творци и, най-важното, получи одобрението на Али, значи за мен талантът му и качеството на илюстрациите не са под съмнение.

А правилно ли беше той да илюстрира „Хари Потър“?

Сигурен съм, че има хора в Егмонт, които си задават същия въпрос. Предполагам, че ако бяха избрали някой художник, който да направи нещо по-близко до познатите ни корици, повече хора щяха да са доволни. От друга страна така успяха да свържат името на един от най-големите ни илюстратори с най-продавания роман в света. А и създадоха изключителен шум в медиите.

Аз имам една единствена критика към това решение, но тя не е малка. Любен Зидаров не беше чел „Хари Потър“, преди да получи задачата да илюстрира кориците. Освен това няма как да очакваме от човек на повече от 90 години да прочете и препрочете книгите достатъчно задълбочено, за да опознае и обикне историята толкова добре, колкото я обичаме ние.

Ако бяха успели да ангажират някой талантлив фен на поредицата, можеха да получат издания, които да забият в земята дори Джим Кей. Тук пак си мисля за Али и ако тя някога се съгласи да сподели своите проекти за корици, ще ви паднат островърхите шапки и ще се съгласите с мен.

Любен Зидаров не се е стремил толкова към детайлите и по-скоро е пресъздал емоциите, със своя уникален стил.

Дано само феновете на „Хари Потър“ не са помрачили последните години на един възрастен човек

Сагата около юбилейното издание беше първият път в живота ми, когато се почувствах засрамен от фен общността. Млади хора, които са на 1/8 от възрастта на Любен Зидаров, изляха порой от обидни думи срещу него. Всички рамки на поведение бяха разбити и някои хора продължават да бълват помия дори след смъртта на художника. Вече премахнах няколко такива от приятелите си във Фейсбук.

В началото се успокоявах, че Любен Зидаров е много възрастен и едва ли се интересува толкова много от коментарите. Но го бях подценил, представяйки си го като някакъв грохнал старец и вече споделих колко ме изненада с жизнеността си и поведението си на много по-млад човек. Така че беше наясно какво се случва.

Той е свикнал на подобни коментари и дори в албума „Любен Зидаров и илюстраторът“ (препоръчвам да го потърсите, за да се запознаете с творчеството му) е поместено писмо от 1984 г., в което анонимен „критик“ го хули. Но явно грозното държание на феновете го беше засегнало малко или много.

Надявам се, че през последните години от живота си не е живял под сянката на тази отвратителна реакция. Надявам се също така, че ние с Радина Рейвънклоу успяхме да му покажем, че има доста фенове, които го ценят и може би поне малко да убедим хората в нашата общност, че „различно“ не значи „лошо“.