Сбогом, Pottermore 1
Вчера дойде краят на една ера от историята на ХП фенството, както и от моята лична история - досегашният сайт Pottermore отиде в "рая на сайтовете". На негово място се появи друг, много по-различен сайт, който ще коментирам в нова публикация довечера. Сега обаче искам да разкажа малко какво значеше за мен старият Pottermore и какво ми даде сайтът.
Вълненията около Потърмор бяха големи и освен, че разпалиха позагасналото любопитство на много фенове, сайтът ни даде още няколко безценни часа в света на магьосниците, а на мен още едно нещо, поредното, за което трябва да благодаря Джоан Роулинг - запозна ме с бъдещата ми вдовица Радина, която днес ми е само годеница и съблогърка.
Беше обявено, че на 23 юни Роулинг ще направи съобщение, а на предварително посочения видео канал наблюдавахме как совите се събират за съобщението - колкото повече наближаваше денят, толкова повече ставаха совите и в уречения час се появи самата Джоан Роулинг, която разкри, че Потърмор ще е уникално допълнение към книгите.
Регистрацията в сайта започна от 31 юли, рожденият ден на авторката, като имаше ограничение за броя регистрирани - само 1 000 000 регистрации бяха предвидени за първоначалната версия. В продължение на една седмица Роулинг криеше из свързани сайтове "магическото перо" (препратка към магическото перо, което записва имената на всяко дете, родено от магьосници), а който успееше да го намери, трябваше да отговори на въпрос, свързан с книгите.
Нещо, което много дразнеше голяма част от потребителите беше, че човек не може сам да избира потребителското си име, а трябва да избира от няколко предложени, но аз харесвам моето (SpiritPurple74), защото е хубаво и защото двуцифреното число накрая показва, че съм регистриран в първия ден. Останалите 6 дни получаваха трицифрени числа, а регистрираните след ограничения период вече имаха по повече цифри в името си.
След това започна чакането - чувствахме се точно като магьоснически деца, които чакат поканата си за Хогуортс. Никой не знаеше кога точно ще му дойде писмото, че е приет. Първоначално приетите групи бяха малки, за да могат да изпробват отделните функции на сайта. И след като всички бяхме приети, дълго време друг не можеше да се регистрира.
Чак на 27 март 2012 регистрациите бяха отворени за всички, но тогава голяма част от магията се загуби, защото много хора започнаха да си правят нови регистрации, за да си сменят дома или просто да проверят, дали тестовете ще дадат различен резултат.
Освен допълнителната информация от Роулинг и красивите илюстрации, сайтът даваше възможност на потребителите да варят отвари и да се дуелират с други потребители.
Най-важното, разбира се, беше възможността да получиш лична пръчка (елша, 31 сантиметра, чуплива, сърдечна нишка от змей) и да бъдеш разпределен в дом (Слидерин!). Много хора не стигаха по-далеч от Глава 7, където ставаше разпределянето - някои, защото не ги интересуваше, но повечето, за да си направят поредната регистрация, с надеждата, че този път ще бъдат разпределени в Грифиндор.
Потърмор представляваше нещо като виртуален Хогуортс, а потребителите печелеха точки за своя дом. През няколко месеца домът с най-много точки получаваше Купата на домовете, а точките се нулираха. Първата Купа беше спечелена от Слидерин, които след това триумфираха още 2 пъти, а последната купа я спечелиха Хафълпаф, за които това беше втора победа и така изравниха Рейвънклоу. Очаквано, най-зле в историята на първия сайт се представиха Грифиндор, които като цяло за нищо не стават.
Сериозен недостатък на сайта, според мнозина, бяха ограничените възможности за общуване между участниците. За да се защитят личните данни на по-младите потребители, към които основно беше насочен сайтът, освен изборът на потребителско име, беше ограничена и възможността за публикуване на коментар - ограничен брой знаци, както и задължително одобрение от модератор. Възможност за Лични Сови въобще нямаше - можеше да предизвикаш някого на дуел или да му изпратиш някои от откритите предмети или отвара, която си направил.
Все пак участниците намираха начини да общуват помежду си - изникнаха много групи и форуми за Потърморци. Аз, след като забелязах, че една от най-добрите дуелистки е българка, успях да се свържа и да си пиша с нея, което, не знам защо, ядоса Радина.
Голям брой фенове се разбунтуваха, когато дори малкото позволени опции за коментар бяха изключени. Няколко месеца след това Потърмор обяви връчването на последната купа и предстоящото си прекратяване.
Началото
Съобщението за сайта се появи във време, което очаквах със страх - по-малко от месец преди последния филм по книгата на Роулинг. Дни преди съобщението на авторката за създаването на сайта, Роулинг публикува в своя сайт, официалният ХП сайт на WB и в още 8 фен-сайта скрити координати, които феновете трябваше да потърсят в гугъл. На посочените координати, разпръснати из целия свят, феновете трябваше да открият 10 букви, които повечето от нас свързаха като "more Potter".Беше обявено, че на 23 юни Роулинг ще направи съобщение, а на предварително посочения видео канал наблюдавахме как совите се събират за съобщението - колкото повече наближаваше денят, толкова повече ставаха совите и в уречения час се появи самата Джоан Роулинг, която разкри, че Потърмор ще е уникално допълнение към книгите.
Нещо, което много дразнеше голяма част от потребителите беше, че човек не може сам да избира потребителското си име, а трябва да избира от няколко предложени, но аз харесвам моето (SpiritPurple74), защото е хубаво и защото двуцифреното число накрая показва, че съм регистриран в първия ден. Останалите 6 дни получаваха трицифрени числа, а регистрираните след ограничения период вече имаха по повече цифри в името си.
След това започна чакането - чувствахме се точно като магьоснически деца, които чакат поканата си за Хогуортс. Никой не знаеше кога точно ще му дойде писмото, че е приет. Първоначално приетите групи бяха малки, за да могат да изпробват отделните функции на сайта. И след като всички бяхме приети, дълго време друг не можеше да се регистрира.
Чак на 27 март 2012 регистрациите бяха отворени за всички, но тогава голяма част от магията се загуби, защото много хора започнаха да си правят нови регистрации, за да си сменят дома или просто да проверят, дали тестовете ще дадат различен резултат.
Какво предлагаше Pottermore
Най-важното, разбира се, беше възможността да получиш лична пръчка (елша, 31 сантиметра, чуплива, сърдечна нишка от змей) и да бъдеш разпределен в дом (Слидерин!). Много хора не стигаха по-далеч от Глава 7, където ставаше разпределянето - някои, защото не ги интересуваше, но повечето, за да си направят поредната регистрация, с надеждата, че този път ще бъдат разпределени в Грифиндор.
Потърмор представляваше нещо като виртуален Хогуортс, а потребителите печелеха точки за своя дом. През няколко месеца домът с най-много точки получаваше Купата на домовете, а точките се нулираха. Първата Купа беше спечелена от Слидерин, които след това триумфираха още 2 пъти, а последната купа я спечелиха Хафълпаф, за които това беше втора победа и така изравниха Рейвънклоу. Очаквано, най-зле в историята на първия сайт се представиха Грифиндор, които като цяло за нищо не стават.
Сериозен недостатък на сайта, според мнозина, бяха ограничените възможности за общуване между участниците. За да се защитят личните данни на по-младите потребители, към които основно беше насочен сайтът, освен изборът на потребителско име, беше ограничена и възможността за публикуване на коментар - ограничен брой знаци, както и задължително одобрение от модератор. Възможност за Лични Сови въобще нямаше - можеше да предизвикаш някого на дуел или да му изпратиш някои от откритите предмети или отвара, която си направил.
Все пак участниците намираха начини да общуват помежду си - изникнаха много групи и форуми за Потърморци. Аз, след като забелязах, че една от най-добрите дуелистки е българка, успях да се свържа и да си пиша с нея, което, не знам защо, ядоса Радина.
Краят
За съжаление интересът на феновете започна да намалява около година след официалното откриване на сайта. До известна степен за това вина има Роулинг, която, покрай работата си по 3-те нови книги, публикувани от тогава, започна да пуска по-малко нова информация. Намаляха и илюстрациите към главите - в първите две книги за всяка глава имаше две или три картинки, в които можеха да се открият поне 3 нива, а към почти всяка от тях имаше текст. В последните три книги повечето глави бяха без картинки, а тези, които имаха, бяха само с по една и то с едно ниво. Особено разочароваща беше последната книга, която не предложи почти нищо ново, само кратки допълнения към вече съществуващите текстове.Голям брой фенове се разбунтуваха, когато дори малкото позволени опции за коментар бяха изключени. Няколко месеца след това Потърмор обяви връчването на последната купа и предстоящото си прекратяване.
Извод
Въпреки няколкото разочарования, все пак съм доволен, че бях част от първия Pottermore. С гордост ще пазя сертификата си, който показва, че съм се регистрирал в най-първия ден и съм разпределен в най-хубавия дом.
