Хари Потър фенфикшъни - за и против

Реших да възродя Творческия турнир от ранните дни на клуба и вече получих първите Хари Потър разкази. И макар отдавна да мечтаех да го направя, а и самият аз да съм писал не един или два фенфикшъна, не бих казал, че отношението ми към тях е изцяло положително.
Пиша тази публикация в отговор на въпроса на Росен Куманов за отношението ми към фенфикшъните, в които се правят всевъзможни и невъзможни романтични комбинации между героите.

3 причини да харесвам фенфикшъните по "Хари Потър"


  • Позволяват ни да се връщаме в света на Хари Потър
Фенфикшъните ни дават възможност не само да се върнем в света на магьосниците, описан от Джоан Роулинг, но и да бъдем част от него и да дадем своя принос в изграждането му.
Има толкова много места, които не сме виждали и може би никога няма да видим (като института "Дурмщранг") в романите за Хари Потър, така че фенфикшъните може да ни помогнат това да се случи.

  • Отговарят на въпроси от "Хари Потър"
В Хари Потър останаха много тайни и наше право като фенове е да се опитваме да ги разгадаем, без значение дали само с анализиране и размишления, както обичам да правя аз (цял блог си направих) или като подхождаме по-творчески и превръщаме размишленията си в художествен текст.

  • Срещаме се отново с любими герои от "Хари Потър"
Има много герои, за които ни се иска да научим повече (наскоро препрочитах Хари Потър и огненият бокал и страшно ми се прииска да знам повече за Барти Крауч младши), а фенфикшъните са лесен начин това да се случи.
Един от най-хубавите фенфикшъни, които съм чел, беше за сестрите Блек в "Хогуортс".

3 причини да мразя фенфикшъни по Хари Потър


  • Това не е света на Хари Потър
Нищо не ме дразни повече от това някой да напише история, която противоречи на неща, които знаем от "Хари Потър". Спомням си преди време как четох история, в която някакво момиче си ходеше из "Хогуортс" и слушаше музика на айпода си. Щеше ми се да викна като Хърмаяни "Само аз ли съм я чел тази книга!!!". Не довърших разказа.

  • Това не са героите на Джоан Роулинг
Роулинг много внимателно е изградила персонажите в книгата си, затова страшно се дразня, когато чета фенфикшън, в който героите не постъпват като в книгата (например Снейп прави секс с Алекто Кароу, защото "си има нужди").
Ясно е, че в определени ситуации хората могат да постъпват необмислено и че се променят с времето, но няма как да повярвам, че Хари би казал на който и да е от синовете си "Ще ми се да нямах син!"
Същото важи и за разкази, в които Снейп изнасилва Хари Потър. На автора може да му харесва, но няма как да стане.

  • Фенфикшъни се пишат лесно, хубави фенфикшъни се пишат трудно
Прочел съм много фенфикшъни, които очевидно са писани като отделни разкази, но авторът просто е използвал имената на героите и на местата, за да изглежда като част от света на Хари Потър. Такива истории обаче се разпознават лесно и са много неприятни.
Авторите на хубави фенфикшъни се познават по това, че покрай писането са проверили много неща в книгата и са ги запомнили. И когато ги питаш как са запомнили някоя незначителна подробност, казват: "Писах един фенфикшън...".

"Хари Потър и прокълнатото дете" - най-ужасният сред фенфикшъните


От всички истории, които са вдъхновени от света на Хари Потър, най-много ненавиждам "Хари Потър и прокълнатото дете", който символизира всички неща, които изброих по-горе - има ужасно много противоречия с оригиналната история, героите се държат различни и Джак Торн е вкарвал идеи, които вероятно е имал за друга пиеса.
Но най-ужасното в цялото нещо е, че има хиляди (може би милиони) хора, които смятат "Хари Потър и прокълнатото дете" за "осмия Хари Потър". 
Няма осми Хари Потър - книгите са само седем!

Коментари

  1. Значи, виж сега, това с фенфикшъните (особено онези, които започват с "Представи си ако беше еди-как-си) си е цяло изкуство - виж Х-Мен и пр. какво направиха от истории, които се развиват в паралелни светове? :D Сега са си на мода тези неща...

    ОтговорИзтриване
  2. "Хари Потър и прокълнатото дете" е най-лошото нещо което се е случвало в света на магията. Направо ми разби сърцето след като го очаквах с такова нетърпение. В началото на книгата просто си помислих че с годините/препрочитанията съм станала по-критична към повествованието... но в момента, в който Хари се отрича, едва ли не, от сина си, ми идеше да хвърля книгата от астрономическата кула, да нахраня с нея някой раконог огнемет или да я пусна в тоалетната на Миртъл.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Вижте последните:

Популярни публикации от този блог

Невероятната история на Евана Линч

Хоркрукс ли е Хари Потър

Имаше ли шанс Белатрикс Лестранж срещу Моли Уизли

Разбра ли светът истината за Сивиръс Снейп

Защо Снейп трябваше да убие Дъмбълдор

Коя е Евана Линч от филмите за Хари Потър

Коя е Хелън Маккори от филмите за Хари Потър

Селестина Уорбек - най-известната певица в света на магьосниците

Какво знаем за Тина Голдстайн от Фантастични животни

Злоупотреба с мъгълски вещи - какво да не омагьосвате