7 смразяващи Коледи - какво ни казва Роулинг с коледните глави в Хари Потър
Коледа е голям празник за магьосниците в "Хари Потър", както е и за мъгълите. Много неща около този празник ни остават неясни, като например какво точно празнуват вълшебниците, след като по всичко изглежда, че нямат религия. В тази статия ще опитам да разгледам друг въпрос - какво иска да ни каже писателката Джоан Роулинг с коледните глави в "Хари Потър".
За мъгълите Коледа е преди всичко семеен празник. Установих, че в седемте книги именно семейството е свързващата линия между седемте коледни глави. И то не какво да е семейство, а разбитото семейство, което се стреми към обединение. Сега ще се опитам да обясня какво имам предвид:
Хари Потър и философският камък е най-перфектна по отношение на скритите послания и препратките.
В коледната глава виждаме как Хари за пръв път в живота си (поне в съзнателния си живот) получава коледни подаръци, а Рон го пита репи ли е очаквал. Подаръците му съдържат същите неща, като тези на Рон, което е покана за него да стане част от семейство Уизли.
Хари обаче получава и друг подарък - мантията невидимка, за която вече знаем, че има две значения. От една страна това е напомняне, че Хари принадлежи към семейство Потър, защото мантията се предава от баща на син от стотици години. От друга страна е намек за предстоящата му съдба - да тръгне като равен на Смъртта.
По-късно същата нощ Хари тръгва из замъка и попада на огледалото Еиналеж, в което вижда цялото си, вече мъртво, семейство. Ясно ни се противопоставят Уизли, които чакат Хари с отворени обятия, готови да го приемат в топлата Хралупа и Потър, които също чакат Хари в непознатия и някак студен свят след смъртта.
Уизли никога няма да бъдат истинското семейство на Хари, но Потър никога няма да са живи отново.
Колкото и да е странно, тук акцентът попада върху Драко и неговата неработеща връзка с Луциус. Драко Малфой прави всичко по силите си, за да задоволи големите очаквания на баща си и да спечели уважението, а защо не и любовта му.
В интернет често се подиграват на Драко, че плаши хората с баща си, но трябва да разберем, че за него Луциус е олицетворение на перфектния магьосник - умен, красив и могъщ.
Луциус обаче не може да се довери на собствения си син и затова не му казва за плана си с дневника на Риддъл, нито изобщо, че е замесен по някакъв начин. Несъзнателно е направил слугата си Доби по-посветен в тайната, отколкото собствения си син.
Нарочно написах двете имена на Сириус, защото нямам предвид отношенията на семейство Блек, а връзката между Хари и кръстника му.
В първата книга Хари мечтаеше да има някакъв роднина, който да се появи и да го отведе далеч от Дърсли. И ето го сега Сириус, кръстникът, който е готов да жертва всичко за Хари и който има само една мечта - да бъде семейство със сина на Джеймс, както са били семейство със самия Джеймс, преди той да тръгне да прави истинско такова с жена и деца.
Тъжното е, че тази мечта никога не се сбъдва - двамата остават разделени до края на живота на Сириус. И дори и кръстникът му да беше излязъл от нелегалност, отново щяха да бъдат разделени, защото докато момчето мечтаеше за баща, Сириус искаше брат.
Животът на Хагрид винаги е бил само наполовина - той иска да принадлежи към дадена група, но никъде не се вписва. Наполовина човек, наполовина великан; магьосник, но без право да прави магии.
Целият му живот е борба да се впише някъде, да открие семейство - затова и полага такива големи усилия, за да задържи Гроп. В тази глава виждаме как споделя с Олимпия Максим тайната за семейството си, с надеждата, че тя ще признае за своето, но отново е отхвърлен.
Според мен няма по-тъжна сцена от тази, в която виждаме родителите на Невил (главата "Разказът на принца" се доближава най-много, но пак остава далеч).
Тук Хари за пръв път осъзнава, че има и нещо по-лошо от това родителите ти да са мъртви. Все пак майка му и баща му са живи в ума и сърцето му и той, макар да не ги познава, ги помни само с най-добрите им качества, за които всички (без Снейп, разбира се) му говорят.
Невил обаче расте и гледа как неговите родители остаряват и залиняват, без да могат да го разпознаят. Единствената му надежда, че поне отчасти за майка си не е просто поредният непознат, са опаковките от дъвки, които трупа у дома си.
В тази глава Хари, а също и аз, намрази Белатрикс толкова, колкото е възможно да мразиш някого.
Отново сме при семейство Уизли, но сега те не са онова перфектно семейство, което видяхме в първата книга. Привидно щастливата атмосфера е помрачена от отсъствието на Пърси (или по-скоро невидимото му присъствие) и сълзите на Моли.
В един момент Пърси се появява, заедно със Скримджър, но поведението му дава ясно да се разбере, че е там само заради министъра.
Пърси остава като рана в семейство Уизли до Битката за Хогуортс. И макар тогава да решава, че семейството е по-важно от кариерата, семейство Уизли остава разделено - малко след това умира Фред. Роулинг понякога е ужасно жестока.
Започнахме с Потър и завършваме с тях (сигурно затова книгата се казва "Хари Потър").
За пръв път в живота си Хари отива на гроба на родителите си. За пръв път напълно ясно осъзнава, че те са два скелета, които лежат в земята под него.
В тази глава Хари прави първата стъпка към крайната цел, която Дъмбълдор му е готвел през всички тези години - да умре. Той пожелава сърцето му да спре да бие и да легне в гроба между майка си и баща си, където ще бъдат завинаги заедно.
В края на книгата това се случва за малко - семейство Потър, заедно със Сириус и Лупин, се събират за кратко, за да изпроводят Хари "до самия край".
И иронията в цялото нещо е, че в крайна сметка Хари не трябва да се откаже от живота си, а от смъртта си.
Хари Потър никога не беше напълно жив след 1 ноември 1981 г. и затова стана Господар на Смъртта.
За мъгълите Коледа е преди всичко семеен празник. Установих, че в седемте книги именно семейството е свързващата линия между седемте коледни глави. И то не какво да е семейство, а разбитото семейство, което се стреми към обединение. Сега ще се опитам да обясня какво имам предвид:
Първа книга - изборът между семейство Потър и семейство Уизли
Коледна глава в "Хари Потър и философският камък": Огледалото Еиналеж
Хари Потър и философският камък е най-перфектна по отношение на скритите послания и препратките.
В коледната глава виждаме как Хари за пръв път в живота си (поне в съзнателния си живот) получава коледни подаръци, а Рон го пита репи ли е очаквал. Подаръците му съдържат същите неща, като тези на Рон, което е покана за него да стане част от семейство Уизли.
Хари обаче получава и друг подарък - мантията невидимка, за която вече знаем, че има две значения. От една страна това е напомняне, че Хари принадлежи към семейство Потър, защото мантията се предава от баща на син от стотици години. От друга страна е намек за предстоящата му съдба - да тръгне като равен на Смъртта.
По-късно същата нощ Хари тръгва из замъка и попада на огледалото Еиналеж, в което вижда цялото си, вече мъртво, семейство. Ясно ни се противопоставят Уизли, които чакат Хари с отворени обятия, готови да го приемат в топлата Хралупа и Потър, които също чакат Хари в непознатия и някак студен свят след смъртта.
Уизли никога няма да бъдат истинското семейство на Хари, но Потър никога няма да са живи отново.
Втора книга - в търсене на бащината любов
Коледна глава в "Хари Потър и стаята на тайните": Многоликовата отвара
Колкото и да е странно, тук акцентът попада върху Драко и неговата неработеща връзка с Луциус. Драко Малфой прави всичко по силите си, за да задоволи големите очаквания на баща си и да спечели уважението, а защо не и любовта му.
В интернет често се подиграват на Драко, че плаши хората с баща си, но трябва да разберем, че за него Луциус е олицетворение на перфектния магьосник - умен, красив и могъщ.
Луциус обаче не може да се довери на собствения си син и затова не му казва за плана си с дневника на Риддъл, нито изобщо, че е замесен по някакъв начин. Несъзнателно е направил слугата си Доби по-посветен в тайната, отколкото собствения си син.
Трета книга - семейството, което Хари и Сириус никога не можеха да са един за друг
Коледна глава в "Хари Потър и затворникът от Азкабан": Светкавицата
Нарочно написах двете имена на Сириус, защото нямам предвид отношенията на семейство Блек, а връзката между Хари и кръстника му.
В първата книга Хари мечтаеше да има някакъв роднина, който да се появи и да го отведе далеч от Дърсли. И ето го сега Сириус, кръстникът, който е готов да жертва всичко за Хари и който има само една мечта - да бъде семейство със сина на Джеймс, както са били семейство със самия Джеймс, преди той да тръгне да прави истинско такова с жена и деца.
Тъжното е, че тази мечта никога не се сбъдва - двамата остават разделени до края на живота на Сириус. И дори и кръстникът му да беше излязъл от нелегалност, отново щяха да бъдат разделени, защото докато момчето мечтаеше за баща, Сириус искаше брат.
Четвърта книга - Хагрид в търсене на своето място
Коледна глава в "Хари Потър и огненият бокал": Коледният бал
Целият му живот е борба да се впише някъде, да открие семейство - затова и полага такива големи усилия, за да задържи Гроп. В тази глава виждаме как споделя с Олимпия Максим тайната за семейството си, с надеждата, че тя ще признае за своето, но отново е отхвърлен.
Пета книга - Невил и семейството, което никога няма да се обедини
Коледна глава в "Хари Потър и орденът на феникса": Коледа в затвореното отделение
Според мен няма по-тъжна сцена от тази, в която виждаме родителите на Невил (главата "Разказът на принца" се доближава най-много, но пак остава далеч).
Тук Хари за пръв път осъзнава, че има и нещо по-лошо от това родителите ти да са мъртви. Все пак майка му и баща му са живи в ума и сърцето му и той, макар да не ги познава, ги помни само с най-добрите им качества, за които всички (без Снейп, разбира се) му говорят.
Невил обаче расте и гледа как неговите родители остаряват и залиняват, без да могат да го разпознаят. Единствената му надежда, че поне отчасти за майка си не е просто поредният непознат, са опаковките от дъвки, които трупа у дома си.
В тази глава Хари, а също и аз, намрази Белатрикс толкова, колкото е възможно да мразиш някого.
Шеста книга - непоправимо разбитото семейство Уизли
Коледна глава в "Хари Потър и нечистокръвния принц": Смразяваща Коледа
Отново сме при семейство Уизли, но сега те не са онова перфектно семейство, което видяхме в първата книга. Привидно щастливата атмосфера е помрачена от отсъствието на Пърси (или по-скоро невидимото му присъствие) и сълзите на Моли.
В един момент Пърси се появява, заедно със Скримджър, но поведението му дава ясно да се разбере, че е там само заради министъра.
Пърси остава като рана в семейство Уизли до Битката за Хогуортс. И макар тогава да решава, че семейството е по-важно от кариерата, семейство Уизли остава разделено - малко след това умира Фред. Роулинг понякога е ужасно жестока.
Седма книга - смъртта като единствен път към семейство Потър
Коледна глава в "Хари Потър и даровете на смъртта": Годрикс Холоу
Започнахме с Потър и завършваме с тях (сигурно затова книгата се казва "Хари Потър").
За пръв път в живота си Хари отива на гроба на родителите си. За пръв път напълно ясно осъзнава, че те са два скелета, които лежат в земята под него.
В тази глава Хари прави първата стъпка към крайната цел, която Дъмбълдор му е готвел през всички тези години - да умре. Той пожелава сърцето му да спре да бие и да легне в гроба между майка си и баща си, където ще бъдат завинаги заедно.
В края на книгата това се случва за малко - семейство Потър, заедно със Сириус и Лупин, се събират за кратко, за да изпроводят Хари "до самия край".
И иронията в цялото нещо е, че в крайна сметка Хари не трябва да се откаже от живота си, а от смъртта си.
Заключение: Смразяващите Коледи на Хари Потър
Това са коледните глави в "Хари Потър" - не са весели и празнични, а тъжни. Във всяка от тях има празненство, любов и топлина, но те са някак нереални. Точно като в приказката "Малката кибритопродавачка", Хари вижда домашното огнище и трапезата пред него, но остава навън в студа. Накрая приема топлата прегръдка на Смъртта като неин равен.
Хари Потър никога не беше напълно жив след 1 ноември 1981 г. и затова стана Господар на Смъртта.
Прекрасна статия. Благодаря!
ОтговорИзтриване