7 смразяващи Коледи - какво ни казва Роулинг с коледните глави в "Хари Потър"

Преди време писах за ролята на хелоуинските глави в "Хари Потър", днес искам да ви обърна внимание на коледните глави в книгата.
Установих, че в седемте книги има една свързваща линия за всички коледни глави - семейството. Но не какво да е семейство, а разбитото семейство, което се стреми към обединение. Сега ще се опитам да обясня какво имам предвид:

Първа книга, глава "Огледалото Еиналеж": Уизли и Потър
Хари Потър и философският камък е най-перфектна по отношение на скритите послания и препратките.
В коледната глава виждаме как Хари за пръв път в живота си (поне в съзнателния си живот) получава коледни подаръци, а Рон го пита репи ли е очаквал. Подаръците му съдържат същите неща, като тези на Рон, което е покана за него да стане част от семейство Уизли.
Хари обаче получава и друг подарък - мантията невидимка, за която вече знаем, че има две значения. От една страна това е напомняне, че Хари принадлежи към семейство Потър, защото мантията се предава от баща на син от стотици години, а от друга е намек за предстоящата му съдба - да тръгне като равен на Смъртта.
По-късно същата нощ Хари тръгва из замъка и попада на огледалото Еиналеж, в което вижда цялото си, вече мъртво семейство. Ясно ни се противопоставят Уизли, които чакат Хари с отворени обятия, готови да го приемат в топлата Хралупа и Потър, които също чакат Хари в непознатия и някак студен свят след смъртта.
Уизли никога няма да бъдат истинското семейство на Хари, но Потър никога няма да са живи отново.

Втора книга, глава "Многоликовата отвара": Малфой
Колкото и да е странно, тук акцентът попада върху Драко и неговата неработеща връзка с Луциус. Драко Малфой прави всичко по силите си, за да задоволи големите очаквания на баща си, за да спечели уважението (и може би любовта му).
В интернет често се подиграват на Драко, че плаши хората с баща си, но трябва да разберем, че за него Луциус е олицетворение на перфектния магьосник - умен, красив и могъщ.
Луциус обаче не може да се довери на собствения си син и затова не му казва за плана си с дневника на Риддъл, нито изобщо, че е замесен по някакъв начин. Несъзнателно е направил слугата си Доби по-посветен в тайната, отколкото собствения си син.

Трета книга, глава "Светкавицата": Сириус Блек
Нарочно написах двете имена на Сириус, защото нямам предвид отношенията на семейство Блек, а връзката между Хари и кръстника му.
В първата книга Хари мечтаеше да има някакъв роднина, който да се появи и да го отведе далеч от Дърсли. И ето го сега Сириус, кръстникът, който е готов да жертва всичко за Хари и който има само една мечта - да бъде семейство със сина на Джеймс, както са били семейство със самия Джеймс, преди той да тръгне да прави истинско такова с жена и деца.
Тъжното е, че тази мечта никога не се сбъдва - двамата остават разделени до края на живота на Сириус, но дори и кръстникът му да беше излязъл от нелегалност, отново щяха да бъдат разделени, защото докато момчето мечтаеше за баща, Сириус искаше брат.

Четвърта книга, глава "Коледният бал": Хагрид
Животът на Хагрид винаги е бил само наполовина - той иска да принадлежи към дадена група, но никъде не се вписва. Наполовина човек, наполовина великан; магьосник, но без право да прави магии.
Целият му живот е борба да се впише някъде, да открие семейство - затова и полага такива големи услилия, за да задържи Гроп. В тази глава виждаме как споделя с Олимпия Максим тайната за семейството си, с надеждата, че тя ще признае за своето, но отново е отхвърлен.

Пета книга, глава "Коледа в затвореното отделение": Лонгботъм
Според мен няма по-тъжна сцена от тази, в която виждаме родителите на Невил (главата "Разказът на принца" се доближава най-много, но пак остава далеч).
Тук Хари за пръв път осъзнава, че има и нещо по-лошо от това родителите ти да са мъртви. Все пак майка му и баща му са живи в ума и сърцето му и той, макар да не ги познава, ги помни само с най-добрите им качества, за които всички (без Снейп, разбира се) му говорят. Невил обаче расте и гледа как неговите родители остаряват и залиняват, без да могат да го разпознаят, а единствената надежда, че поне отчасти за майка си не е просто поредният непознат, са опаковките от дъвки, които трупа у дома си.
В тази глава Хари, а също и аз, намрази Белатрикс толкова, колкото е възможно да мразиш някого.

Шеста книга, глава "Смразяваща Коледа": Уизли
Отново сме при семейство Уизли, но сега те не са онова перфектно семейство, което видяхме в първата книга. Привидно щастливата атмосфера е помрачена от отсъствието на Пърси (или по-скоро невидимото му присъствие) и сълзите на Моли. В един момент Пърси се появява, заедно със Скримджър, но поведението му дава ясно да се разбере, че е там само заради министъра.
Пърси остава като рана в семейство Уизли до Битката за Хогуортс, и макар тогава да решава, че семейството е по-важно от кариерата, семейство Уизли остава разделено, защото малко след това умира Фред (Роулинг понякога е ужасно жестока).

Седма книга, глава "Годрикс Холоу": Потър
Започнахме с Потър и завършваме с тях (сигурно затова книгата се казва "Хари ПОТЪР").
За пръв път в живота си Хари отива на гроба на родителите си. За пръв път напълно ясно осъзнава, че те са два скелета, които лежат в земята под него (както казах по-горе, за него те са живи).
В тази глава Хари прави първата стъпка към крайната цел, която Дъмбълдор му е готвел през всички тези години - да умре. Той пожелава сърцето му да спре да бие и да легне в гроба между майка си и баща си, където ще бъдат завинаги заедно.
В края на книгата това се случва за малко - семейство Потър, заедно със Сириус и Лупин, се събират за кратко, за да изпроводят Хари "до самия край".
И иронията в цялото нещо е, че в крайна сметка Хари не трябва да се откаже от живота си, а от смъртта си.

Това са коледните глави в "Хари Потър" - не са весели и празнични, а тъжни. Във всяка от тях има празненство, любов и топлина, но те са някак нереални. Точно като в приказката "Малката кибритопродавачка", Хари вижда домашното огнище и трапезата пред него, но остава навън в студа, докато накрая не приема топлата прегръдка на Смъртта като неин равен. Хари Потър никога не беше напълно жив след 1 ноември 1981 г. и затова стана Господар на Смъртта.

Коментари

Публикуване на коментар

Вижте последните:

Абонирайте се за новини, коментари и теории по email:

Популярни публикации от този блог

Ревю без спойлери за Фантастични животни: Престъпленията на Гринделвалд

Сцени от трейлърите, които няма да видите във филма

Какво е да живееш със слидеринец/рейвънклоувка

Защо загина Регулус Блек - грешка или съзнателно решение

Фантастични животни: Престъпленията на Гринделвалд вече официално е по кината

4 опасения, които имам за новия филм

Защо пръчката на Дъмбълдор е различна от тази, която първоначално видяхме

В името на висшето благо - Гелърт Гриндълуолд

Кой е Албус Дъмбълдор от Фантастични животни

Защо ГриндЪЛУОЛД стана ГриндЕЛВАЛД