Хари Потър творчески турнир №1: Разказ 2

Разказ 2

От Anatoli Andrianov Atanasov

Слънчевите лъчи се промъкваха през мръсните прозорци на спалните в кулата на Грифиндор и осветяваха петте легла с балдахин. Само едно от леглата беше заето. На него спеше момче с черна, рошава коса и мълниевиден белег на челото си. На шкафчето до леглото имаше мръсни очила с напукани стъкла и златна чиния с трохи останали от вкусните сандвичи, които Крийчър бе направил за своя господар. 

Вратата на спалнята изскърца и някой влезе. Хари се събуди, но не отвори очи, само усети как някой седна в долни край на леглото при краката му. Той обаче нямаше нужда да отваря очи, за да разбере кой е влязъл при него. Аромат на цвете, ароматът на цветето!

Още преди 2 години този аромат му бе направил силно впечатление. Първият път когато осъзна, че този аромат означава нещо за него, бе в първият им час по отвари в шести курс при професор Слъгхорн. Тогава, благодарение на Хърмаяни и любовният елексир, който професорът бе приготвил, познат също и като Амортенция, той разбра, че този аромат не е случаен.

Хари чувстваше тялото си натежало. Беше много уморен. Нямаше представа колко дълго е спал, но беше сигурен, че е минало много време откакто напусна директорския кабинет.

Точно в моментът в който мислеше да отвори очи и да зърне Джини, вратата отново се отвори и някой влезе в стаята.

- Какво правиш тук? - Беше Рон, най-добрият му приятел и брат на Джини. - Дойдох да видя Хари, помислих че може да се е събудил.

Хари бе чакал с нетърпение момента когато, ще може да си поговори с Джини, но за негово съжаление ще трябва да почака още.

- Мама каза да ви извикам в общата стая, Професор Макгонъгол иска да ни каже нещо,но ще им кажа че Хари още спи. Хайде ела.

Хари усети, че Джини стана от леглото и след няколко секунди вратата се отвори и след това се затвори. Той остана да лежи още десетина минути, след което стана и започна да се облича. Имаше чисти и изгладени дрехи на съндъка при долния край на леглото, сигурно госпожа Уизли му ги беше оставила.

Тъкмо отвори вратата когато огромна рошава топка се изпречи пред лицето му. Той се сблъска с Хърмаяни която явно бе тръгнала към него.

- Хърмаяни! - Извинявай Хари, дойдох да те извикам, Професор Макгонъгол каза, че е важно. -Добре хайде да слизаме - Хари не искаше да и каже, че се е правил на заспал и знае.

Двамата влязоха в общата стая на Грифиндор, където за негово учудване завари всички ученици които бяха останали да се сражават, както и непълнолетните с техните родители. Професор Макгонъгол стоеше с гръб към дупката в стената от която се излизаше в коридора и разговаряше с г-жа Уизли и бабата на Невил.

Когато Хари и Хърмаяни влязоха в стаяга, настъпи внезапна тишина. Това накара професор Макгонъгол да вдигне поглед и когато видя Хари тя се поизпъчи и заговори на висок глас.

- Така, след като всички се събрахме е време да направя няколко обявления. Първо искам да кажа, че утре сутринта ще отдадем чест на загиналите в борбата срещу... - тук тя преглътна и погледна Хари право в очите, след което довърши - Волдемор. Второ, с радост искам да съобщя, че след дълги разговори с Министър Шакълболт и заседателите на училищния съвет - на първи септември училището отново ще отвори врати, за да започне новата учебна година...

Последната дума заглъхна под сълните аплодисменти и възгласи. Хари не се бе чувствал толкова щастлив от много време. Той срещна погледа на Джини, която го огря с широка усмивка.

- Заради сложните обстоятелства - продължи професорът - имаме известни затруднения да определим някои ученици в кой курс ще започнат новата година, но за това, ще говоря с всеки по отделно, насаме. И трето, всеки ученик който е направил своите годишни изпити, независимо дали са от първи курс или от седми, то той е преминал в следващия курс или завършил. За сега това е всичко. - завърши професор Магконагъл след което се обърна към Хари - Потър може ли да поговорим за малко?

Моментното стъписване на Хари отмина и той кимна и тръгна след професора.

- Е Потър, решил ли си какво ще правиш? - В какъв смисъл професоре? - Не я разбра Хари . - Питам те дали ще завършиш убочението си за ТРИТОН или си се отказал от мечтата си да станеш аврор?

Хари замълча за момент, мислейки си дали Рон и Хърмаяни ще се върнат за последната си година. За Хърмаяни, нямаше съмнение, а колкото до Рон, Хари си представи как най-добрият му приятел казва на г-жа Уизли, че няма да се върне в училище, при което се усмихна широко и каза:

- Разбира се, че ще се върна професоре, не бих пропуснал нито една възможност да се върна тук, това е моят дом. - И отново с усмивка той се обърна и тръгна към приятелите си.