7 погледа към приятелството в Хари Потър

Приятелството е може би най-важната тема в "Хари Потър" след любовта. И то, като любовта, може да има различни форми и различна сила. Днес ще споделя мислите си за 7 от най-интересните приятелства в "Хари Потър" и ще ви покажа защо всяко едно от тях е уникално.

Хари и Рон
Рон е първият истински приятел на Хари Потър. Двамата се запознават в експрес "Хогуортс" и почти веднага стават неразделни.
Много е интересно, че това приятелство се запазва, въпреки че през следващите години двамата откриват много повече разлики в характера си, отколкото прилики, но именно заради запазването на приятелството решават да ги пренебрегнат.
Хари винаги е приемал приятелството на Рон като даденост и винаги е изпитвал само любов или омраза (силно чувство, но ми се струва, че човек най-силно намразва тези, които някога е считал за най-близки) - само двете крайности и нищо по средата.
Отношението на Рон е по-различни - от първия ден той чувства Хари като конкуренция и именно този аспект на отношението му към най-добрия му приятел опита да използва хоркруксът на Волдемор срещу него.

Хари и Хърмаяни

За да не предизвиквам излишни вълнения, няма да коментирам какво смятам, че Хърмаяни чувства към Хари (не че ме е страх от малко хейт, но ми писна да пиша по сериозни теми и после да чета в коментарите само как Хърмаяни е обичала Рон още преди той да се е бил родил).
За чувствата на Хари съм напълно убеден, че точно като при Рон, той е приемал Хърмаяни за даденост, но не толкова като приятелка, а по-скоро като по-голяма сестра, на която може да разчита в трудни моменти. В книгата виждаме, че Хари е по по-сдържан в отношенията си с Хърмаяни, отколкото с Рон. Струва ми се, че той изпитва много повече уважение, дори малко страх, към умната си приятелка, отколкото към вечно втория си приятел.

Сириус и Джеймс

За разлика от приятелствата на Хари с Рон и Хърмаяни, където момчето е явно активната страна, а приятелите му са пасивни, приятелството на Джеймс и Сириус е едно непрестанно съревнование и борба за надмощие. Двамата размирници на Хогуортс са, така да се каже, алфа мъжкари, но равни като сила.
Тяхното поведение и отношение към света са в такъв синхрон, че нито един от двамата не успява да стане лидер на групата, но и никога не се обръщат един срещу друг.
Умишлено не включвам Питър и Ремус тук, защото останалите двама от бандата никога не са били наистина значими. Движещата сила винаги са били Джеймс и Сириус.

Снейп и Лили

Сега, някои от вас сигурно ще кажат, че това не е било приятелство, а любов и ще са прави, но само наполовина. Не виждаме никакви признаци в книгата, че Лили някога е изпитвала към Снейп нещо повече от приятелски чувства. И ако се замислим, това не е по-маловажно.
Любовта на Снейп обаче е факт и, колкото и да твърди Дъмбълдор, че това е сила (макар и сам да знае колко опасна може да е любовта), именно тази любов, превърнала се в мания, става причина за края на приятелството, а от там и за смъртта на Лили.

Невил и Луна

Много подобно на приятелството на Снейп и Лили е това на Невил и Луна, само че без любов, която да им пречи.
Двамата най-верни членове на ВОДА стават приятели само защото никой друг не иска да е приятел с тях. Някои може да спорят, че Джини беше близка с Луна или че Хари, Рон и Хърмаяни са били приятели на Невил, но истината е, че двамата винаги са били аутсайдери. И точно това ги привлича един към друг. Сигурен съм, че след края на войната са останали приятели, но също така съм сигурен, че веднъж превърнали се в знаменитости, вече не са били толкова близки.

Дъмбълдор и Гриндълуолд

Само две от изброените приятелства завършват без някой от приятелите да е умрял и това е едно от тях. Подобно на Джеймс и Сириус, двамата гениални магьосници са лидери и всеки от тях е като природна стихия, но за разлика от бащата и кръстника на Хари, Албус и Гелърт не се допълват един друг, а напротив, отблъскват се. И в крайна сметка приятелството им се превръща във вражда, приятелите са разделени от двете страни на най-мащабната магьосническа война и първата им среща след скарването е знаменитият дуел, който вкарва Гриндълуолд в тъмница за цели 50 години.

Фред и Джордж

Може да си мислите, че е логично да са приятели, след като са братя и то близнаци, но това не е задължително. Много братя и сестри близнаци тръгват по различни пътища и запазват само роднинските си отношения. Не е така при Фред и Джордж, които са напълно неразделни един от друг. Освен кръвната връзка между тях, има и едно искрено, истинско и много могъщо приятелство. Затова, когато Фред умира, всички от семейство Уизли губят син или брат, но Джордж губи много повече - той губи най-добрия приятел, когото някога е имал или когото някога ще има.

Заключение:
Приятелството в Хари Потър е силно застъпена тема и е много интересно как понякога то се припокрива с любовта (все пак приятелството е една от формите на любовта), но друг път именно любовта се явява пречка пред приятелството.

Коментари

Хари Потър събития и турнири

Абонирайте се за новини, коментари и теории по email:

Популярни публикации от този блог

Петимата най-лоши преподаватели на Хари Потър

Творчески турнир №5: Произведение 5

Честит рожден ден, Джоан Роулинг! Честит рожден ден, Хари Потър!

Бънти, Тезей и кои други персонажи със сигурност ще се завърнат във "Фантастични животни 3"

ЧРД на Крис Кълъмбъс

5 проблема, които рейвънклоуци разбират

Наджини - обича ли лорд Волдемор змията си

Роулинг и Шекспир - препратки в Хари Потър

Жените, които мразеха жените: Дж. К. Роулинг и насилието

Защо трябва да благодарим на Лавендър