Сириус Блек - герой, който заслужава почит

Публикувам още една статия на Ивана Братованова. В нея тя обяснява защо харесва образа на Сириус Блек и как вижда отношението му към Хари Потър.

Михаил Костов (върховен мъгълофоб)

Ивана Братованова

Не знам до каква степен ще опиша чувствата си към Сириус, но знам, че искам да напиша тази статия, за да изразя мнението за връзката му Хари.

Блек има изключително много почитателки заради своята борбеност, характер, заради това, че Роулинг го описва като красавец и всякакви подобни. Но мисля, че е важно да погледнем отвъд тези му черти, защото той е личност, в която се крият едни дълбоки и красиви чувства. Няма да отрека, че съм една от момичетата, които направо полудяват при негова снимка, при прочит на откъс където се говори за него или въобще ако срещнат името му, но истинската причина поради, която обожавам този мъж ще опиша тук, за да може поне половината от хората да се замислите дали наистина е само един привлекателен бунтар.

Как ще се чувствате ако сте обвинен несправедливо в нещо, което не сте сторили, ако сте затворени в най-ужасното място на света...затворени там знаейки, че отвън всеки говори лъжи...затворник на самият себе си?! Години наред с мислите за отмъщение и жажда за свобода. И успя!

Първото нещо, което Сириус искаше да направи бе да намери Петигрю...след като се срещне с Хари! Може би за него бе по-важно да го зърне за секунда пред това да отмъсти на Питър. Но пък по-лесният начин се изяви на улица Привит Драйв, когато Хари избяга. Възхищавам се ентусиазма и смелостта му.

Бих искала да споделя мнението си относно въпроса, който доста от хората Потърхейдове ми задават. Дали не ме дразни у Сириус факта, че търси в Хари Джеймс?! Честно казано не. Може би, защото аз не го виждам така. След всичките години прекарани в Азкабан страдайки по загубата на най-близкия си човек естествено, че ще намира у Хари този Джеймс, от който има нужда. Мисля, че той ги разграничава до такава степен, че да може да разбере чувствата на едно момче като Хари. Всъщност приликата му с родителите си довеждат това чувство в повечето хора да виждат Лили и Джеймс в него. Исках да оспоря това, защото мисля, че Хари притежава качества, които сам си е изградил и мисля, че Сириус напълно ги открива. Доста подвеждаща е сцената във филма Хари Потър и Орденът на феникса тъй като последното, което Сириус казва на Хари и въобще последните му думи бяха "Браво Джеймс". В книгата това го няма, а тези, които не четат веднага се заблуждават, че Сириус не може да различи с кого говори. При мен извода, е че той обича прекалено много и двамата, затова ги обединява в едно и така му е по-лесно да покаже любовта си. Той може и да не е най-перфектният баща за Хари, но като негов кръстник се отнася прекрасно. И макар, че не може да бъде постоянно до него заради статуса му на престъпник това в нито един момент не го спря да му помага. Бе готов да изложи себе си на риск пред това да остави кръщелника си в беда.

                         

 Мечтата му бе да създаде това така дълго желано семейство заедно с Хари и просто да бъдат щастливи. Вярваше, че всичко ще приключи, и че някой ден ще заживеят заедно. Макар да не бяха толкова време един с друг успяха да научат  много за другия до такава степен, че щом единият имаше нужда другия той магически се появяваше. Всеки един момент, в който не прекарваха времето си заедно е повече от тъжен за мен. Не мисля, че Хари можеше да открие толкова щастие и покой другаде освен при Сириус.

Освен това Сириус е онзи от рода Блек, който искаше промяна...и я създаде (макар и  брат му да се стремеше към същото пътищата им до целта бяха различни). Не попада в Слидерин, а в Грифиндор и може би от този момент започва да изпитва нужда да се махне от Гримолд 12 и да бъде свободен и щастлив. Най-вероятно като Джеймс.

Каквото и да казваме всички чувствата на Хари към Сириус винаги ще останат силни и много емоционални. Кръстникът му всячески се опитваше да се отблагодари  на Лили и Джеймс като го закриляше. Може би му е приятно гледайки Хари да си припомня всяка щуротия, която е правил с Джеймс.

Никога не изгуби детето и тийнейджъра в себе си! Не случайно се скара с Моли, когато всички бяха в дома му. В някои от ситуациите изобщо не мисли трезво, а като  типичен тийнейджър се хваща за сламки и търси забавление. Бе ми изключително забавно, когато четях описанието от Роулинг за Коледата на Гримолд 12. Сириус пееше с цяло гърло вървейки по коридорите. Нещо, което ме направи щастлива, защото като се сетя знам, че е бил щастлив! 

И една тема, която винаги ме кара да плача. Смъртта му. Нещо, което според мен не бе нужно. Постоянно оправданието е "На Хари щеше да му е прекалено лесно ако Сириус беше жив". И какво от това? Сякаш той щеше да тръгне на поход с тях да търси хоркрукси...сигурна съм, че щеше да работи здраво за Ордена и непрестанно щеше да мисли как е кръщелникът му. След като в Нечистокръвният принц умира велик герой като Дъмбълдор (който между впрочем е много по-голямата помощ на Хари, за която всички говорят) защо трябваше да умира и Сириус. Доста хора в поредицата ни напуснаха без да има някакво основание (като Фред, Доби, Ремус, Тонкс...). Може би желанието за драма и развръзка подтиква Роулинг за подобни лишавания, но  аз никога няма да се отрека от думата си, че тя буквално накрая остави Хари сираче!

И като за финал ще опиша какво точно виждам в този човек, за да поясня най-ясно чувствата си. Сириус е един от рядко срещаните хора, които четат мъката в очите. Един от онези хора, които поставят всичко останало над себе си, и които обичат до край! Като мой най-любим герой от поредицата го намирам за изключително интересна личност...той промени онова, което бяха изградили рода Блек...промени го така както трябваше да бъде. Дори в онзи момент, когато нямаше време да се сбогува си отиде гордо! В моите очи той е герой! Не заради това, че е победил някого или, защото е станал най-велик от всички...а заради това, че никога не спря да вярва и да преследва това, което най-много обича! И съчувствието към човек като него, който има такова семейство...и е бил обречен да израсне с тази кръв!     

Нещо толкова хубаво, което няма да забравя е как всеки път щом погледнеше Хари усмивката му веднага се показваше...и въпреки понякога да вижда у момчето Джеймс то това винаги е само с добра умисъл! Никой не е перфектен...той направи своите грешки, но се поучи и не ги допусна  отново! Тъжното бе, че дори Ремус първоначално мислеше, че той е предал Лили и Джеймс...и е много трудно да знаеш, че любимите ти хора те мислят за убиец! Още едно доказателство, че дори Ремус не е толкова добър приятел на Сириус колкото е Джеймс. Тъй като Потър никога не би се усъмнил в подобно действие! Но нещо, което научих от Сириус, и което вечно избликва в главата ми при спомена за някоя загуба винаги помага! Защото...тези, които ни обичат никога не ни напускат наистина!