Ти си вълшебник - Хари, Том и Кридънс

Как бихте реагирали вие, ако сте на 11 години и някой ви каже, че сте магьосници? Очевидно всеки го възприема по различен начин и сега ще разгледаме три случая на млади магьосници, живели в мъгълския свят, които научават какви са.

Хари Потър

Всички добре познаваме този момент, защото, благодарение на екранизацията, репликата "Ти си вълшебник, Хари" е една от най-разпознаваемите в света.
От както се помнеше, Хари беше живял с най-големите мъгъли, които могат да съществуват. Семейство Дърсли отричаха всичко, което е странно и необичайно, затова информацията, че принадлежи към свят на магьосници, дълго време се струваше на Хари като сън или шега.

Хари обаче, без да осъзнава, беше правил магии - всички знаем за изчезналото стъкло, а в същата глава се споменават още няколко свръхестествени инцидента. И ако някой го беше попитал как става това, момчето би търсило всякакви обяснения, но не би допуснало, че има нещо специално в него.

Първите стъпки на Хари в света на магията бяха плахи и неуверени и той до последно очакваше, че шапката ще каже, че мястото му изобщо не е в "Хогуортс".

Том Риддъл

За разлика от Хари, Том не само беше наясно със способностите си, но дори се беше научил да ги контролира, което е изключително необичайно. Бъдещият Черен лорд използваше силата си, за да плаши и да контролира околните.

Когато Дъмбълдор му разкри за света на магьосниците, Том беше изненадан не от необикновеността си, като Хари, а от това, че не е уникален. Още от ранна детска възраст в сиропиталището, Том Риддъл се е смятал за някакво божество и фактът, че има хиляди други хора, които могат да правят същото като него, че и повече, беше много неприятна изненада.

Младият Волдемор обаче не се притесни от неопитността си, а веднага се зае да научи нещата, които не е знаел и да докаже на света това, което винаги е подозирал - че няма равен по сила. Нескромните цели, които Том си постави още като ученик, бяха вечен живот и власт над целия свят.

Кридънс Беърбоун

От трите случая, този на Кридънс е най-интересен. Живял от малък с фанатичната Мери Лу, той е знаел за съществуването на магията, но в неговите представи тя е била нещо ужасно и зло. Не бива да бъркаме отношението на Мери Лу с това на Върнън и Петуния - роднините на Хари искат да си внушат, че нищо сръхестествено не съществува, затова дори не позволяват да се говори за вълшебства, докато американката е изградила целия си живот около омразата към магията и желанието да унищожи и изгори всичко магьосническо.

Заради политиката на магьосническата общност в САЩ, Кридънс никога не научава официално какъв е. Той сам разпознава магическите си заложби и опитва да ги прикрие. За него мисълта да направи магия е кошмарна, затова изцяло потиска силата си.
За почти всички други това е невъзможно, но Кръдънс е невероятно силен магьосник. По тази причина в него се развива изключително рядкото явление "обскурус".

Тук е много важно да обясня, че при Хари и Волдемор не се е получил обскурус, защото и двамата дават свобода на силата си - Хари несъзнателно, а Волдемор целенасочено.

Какви ще са първите стъпки на младия мъж в света на магьосниците предстои тепърва да разберем. След като съзнателно освободи обскуруса в себе си, аврорите на МАКУСА изглежда го убиха, но ние знаем, че Кридънс е оцелял и е заминал с Нют Скамандър за Европа.
С нетърпение чакам да разберем дали и как ще бъде адаптиран към новата ситуация и ще успее ли да се научи да контролира изключителната си мощ.

Коментари

Хари Потър събития и турнири

Абонирайте се за новини, коментари и теории по email:

Популярни публикации от този блог

Петимата най-лоши преподаватели на Хари Потър

Творчески турнир №5: Произведение 5

Честит рожден ден, Джоан Роулинг! Честит рожден ден, Хари Потър!

Бънти, Тезей и кои други персонажи със сигурност ще се завърнат във "Фантастични животни 3"

ЧРД на Крис Кълъмбъс

5 проблема, които рейвънклоуци разбират

Наджини - обича ли лорд Волдемор змията си

Роулинг и Шекспир - препратки в Хари Потър

Жените, които мразеха жените: Дж. К. Роулинг и насилието

Защо трябва да благодарим на Лавендър