Harry Potter Live in Concert - едно от най-хубавите неща, случвали се на феновете
Ако имате много ХП фенове сред приятелите си във Facebook, най-вероятно и при вас стената с новините се е напълнила със снимки от концерта, който се състоя в НДК.
Залата беше пълна с фенове на "Хари Потър" и това лесно можеше да се разбере по безбройните шалчета (предимно Грифиндор, разбира се), времевърти и медальони със знака на Даровете на смъртта.
Преживяването да гледаш филма с жива музика беше наистина впечатляващо, дори повече отколкото очаквах. Аз не съм музикален човек и никога не съм се замислял колко много и различни инструменти участват в музиката за всяка отделна сцена на филма. Сега обаче имах възможност да наблюдавам оркестъра и да гледам как отделните музиканти се включваха, за да съживят магията от екрана.
Вечерта беше колкото музикално, толкова и кино събитие, затова и реакциите на публиката бяха едно от най-ценните неща. Ясно беше, че повечето зрители вече са гледали филма (той излезе преди повече от 15 години, така че почти няма човек, фен или не, който да не го е гледал още), но всички се забавлявахме и реагирахме, все едно го гледаме за пръв път.
Предполагам, че за хората в оркестъра не е било особено приятно, когато изведнъж публиката избухваше в аплодисменти заради нещо, което се случва на екрана и няма общо с музиката, но това не е първото такова събитие, така че сигурно вече са свикнали - музиката е един от най-важните елементи на филма и когато е представена по такъв силен и жив начин няма как да не направи изживяването още по-въздействащо.
Все пак с публиката са свързани единствените критики, които имам към вечерта.
На първо място не мога да разбера кой ще даде между 50 и 100 лева, за да доведе дете, което още дори не може да говори, на филм-концерт с продължителност 3 часа и то доста късно вечерта. А имаше доста такива и на децата очевидно не им беше приятно, тичаха и се боричкаха, катереха се по седалките и пречеха на всички останали.
Втората ми забележка вероятно обяснява защо съвременните хора имат склонност да затлъстяват - не могат да издържат 3 часа, без да отворят пакетче с някаква гадост и да започнат да разхвърлят трохи и миризми из цялата зала, шумно хрупайки като катерици. С моите познати фенове не се бяхме организирали да ходим заедно и бяхме разпръснати из цялата зала, но всички се оплакаха от ядящите хора.
И накрая, нещото, което ме подразни най-много - когато започнаха финалните надписи (и съответно едно от най-хубавите изпълнения на оркестъра), част от хората станаха и излязоха. Явно не бяха разбрали, че не са дошли на кино и отпред стоят живи хора, които от часове се грижат за тяхното удоволствие и са си заслужили аплодисментите накрая.
Както казах на хората, с които после се събрахме, за да довършим хубавата вечер, държавата е тръгнала много на зле, щом ние сме едни от най-културните.
Въпреки тези неприятни неща, които нямат нищо общо с филма и музиката, както и въпреки факта, че малко преди събитието цените на билетите бяха сериозно намалени (не го напомняйте на Радина, защото побеснява), това беше една от най-хубавите Хари Потър вечери в живота ми.
 |
| Джон Уилямс |
Благодаря на Джоан Роулинг, Джон Уилямс и екипа на филма, които с общи усилия създадоха един истински шедьовър. Благодаря на тази част от публиката, които искрено обичат ХП и създадоха една наситена с фенска енергия атмосфера. И най-вече благодаря на музикантите от симфоничния оркестър, които вдъхнаха живот на Хогуортс и света на магьосниците.
Коментари
Публикуване на коментар