Ревю на Фантастични животни и къде да ги намерим

Без спойлери до петък, както обещах!

Точно преди да тръгна към киното в петък написах, че освен вълнението изпитвам и страх. Опасявах се, че Роулинг няма да оправдае доверието ми, тъй като вече веднъж се почувствах излъган от нея, след като заяви, че признава "Прокълнатото дете" за канон. Оказа се, че не е имало от какво да се притеснявам.

"Фантастични животни и къде да ги намерим" носи абсолютно същата атмосфера като която и да е от книгите за Хари Потър. Стилът на Роулиунг си личи - на места забавен, на други мрачен или емоционален, филмът ни предлага същите усещания, но не и същата история (с което общо взето феновете на ХП са по-напред от феновете на Star Wars).

Точно както прави в книгите си, Роулинг умело е комбинирала невероятно забавни моменти (които преобладават) с доста по-мрачни и тежки сцени. Признавам си, че бях изненадан от майсторството, с което го е направила, като се има предвид, че това е едва първият ѝ сценарий. Нямам търпение да видя какво ще направи със следващите части, които се очаква да са доста по-мрачни, точно както се променя и оригиналната история.
Целта на Роулинг е да ни запознае със световната магьосническа общност, за да разберем по-добре влиянието на Гриндълуолд върху света на магьосниците. "Хари Потър" ни представя много по-малка картина, само на магьосниците във Великобритания, с няколко малки загатвания за различните магически култури по света.
Инцидентът, който е водещата сюжетна линия в този първи филм, няма почти никаква връзка с главната история на поредицата, но е страхотно въведение в една непозната област от магьосническата история. Тази главна сюжетна линия е изключително проста - няколко от животните на Нют излизат на свобода и той се опитва да си ги прибере. Цялото нещо обаче е направено толкова забавно, че не вреди на филма.
Главните действащи лица в историята също са типични за Роулинг - имат по няколко ярки и изразителни характеристики, с които лесно могат да бъдат запомнени. А най-впечатляващ е, разбира се, самият Нют Скамандър - по хафълпафски непохватен, но в същото време най-големият експерт в своята подценена от обществото област. Най-важното за Нют са животните му, които цени повече от себе си. Като го виждаме какви грижи полага за тях и каква любов им дава, а и получава, не е изненадващо, че именно това е човекът, който е спасил цели видове и е превърнал магизоологията в истинска наука, за което е получил Орден на Мерлин.

Искам да обърна внимание и на (според мен) най-незначителната част от филма - 3D ефектите. Като цяло не съм почитател на тази нова мода (която, по всичко изглежда, ще остане) в киното, но ако всички филми се правят така, то бих се примирил. Ако ме попитате за трите филма с най-добре направени 3D ефекти ще кажа "Аватар", "Лудия Макс" и този.

Най-голямото доказателство за качеството на филма бяха реакциите на хората с които бях - 14 от най-големите ХП фенове, които заявиха, че този филм е много по-добър от екранизациите по "Хари Потър".
Роулинг стремително се впусна в една нова история, като този път използва много по-различна и оригинална стратегия - освен филмите, които са главната част, ни подарява и десетките текстове от Pottermore, които допълват и обогатяват света на магьосниците и ни дават възможност да го разберем по-добре.
Експертите по "Хари Потър"
дадоха положителни оценки на новия филм
Когато филмът свърши ме хвана срам, че се усъмних в Джоан Роулинг. Свършила е чудесна работа и очаквам, че "Фантастични животни и къде да ги намерим" ще е само началото на едно огромно приключение.
Този филм ми даде и увереност да продължа да критикувам "Хари Потър и прокълнатото дете" и да твърдя, че никой истински фен не бива да се примирява с нещо такова. Сравнение между двете истории ще направя друг път, защото съм решил да не пускам спойлери за филма преди да мине една седмица.

Крайна оценка: 10/10 - задължителен за всички фенове на Джоан Роулинг. Не знам как би го приел един мъгъл, но го препоръчвам и на тях.

Коментари

  1. Силно се изненадвам на мнението ти. Според мен пък филмът можеше да е по-добър, и определено не успя с комбинирането на забавни и мрачни и тежки моменти, дотолкова, че на сцената, в която Джейкъб излизаше на дъжда, хората се смееха в киното. Страхотна игра на Редмейн, интересна история, но малко прекалено Холивудски филм. А да е по-добър отколкото и половината екранизации по ХП е просто смешно. 8 от 10 за мен, Мишо, и това е.

    ОтговорИзтриване
  2. Това, че някой се е смял, не говори за филма, а за хората, с които си бил. Аз където бях хората плакаха.
    И какво разбираш под "холивудски филм"?

    ОтговорИзтриване
  3. Много съм съгласна с ревюто! Като заклет фен на поредицата съм очарована от филма и докато го гледах (вече два пъти го гледах на кино, планирам да отида и трети път ) имах чувството, че съм си у дома. Всички от обкръжението ми, които са гледали филма (дори и хора незапознати с книгите и предишните филми) са на мнение, че е много добър. Целият екип отговорен за филма - художници, гримьори, музиканти, актьори и разбира се Роулинг са създали страхотно начало на нова филмова поредица! Нямам търпение да се насладя на продължението.

    ОтговорИзтриване
  4. Под Холивудски филм разбирам, че е пълен с клишета, особено любовни, излишни драматични моменти и недостатъчно дълбочина на сюжета. А персонажи като президентката на магьосниците в Щатите бяха напълно безполезни. Отново, и аз харесах филма доста, просто не мисля, че това беше максимумът, който можеха да постигнат.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Хари Потър събития и турнири

Абонирайте се за новини, коментари и теории по email:

Популярни публикации от този блог

Петимата най-лоши преподаватели на Хари Потър

Творчески турнир №5: Произведение 5

Честит рожден ден, Джоан Роулинг! Честит рожден ден, Хари Потър!

Бънти, Тезей и кои други персонажи със сигурност ще се завърнат във "Фантастични животни 3"

ЧРД на Крис Кълъмбъс

5 проблема, които рейвънклоуци разбират

Наджини - обича ли лорд Волдемор змията си

Роулинг и Шекспир - препратки в Хари Потър

Жените, които мразеха жените: Дж. К. Роулинг и насилието

Защо трябва да благодарим на Лавендър